През 90-те години на XVIII век френската армия се сблъсква с необичаен войник, познат единствено като Тарар. Роден около 1772 г., той притежава толкова чудовищен апетит, че дори четирикратната дажба на един войник не е достатъчна да засити глада му. Дори след обилно хранене, той продължава да рови в боклуците, поглъщайки всичко смилаемо, което открие.

Въпреки огромните количества храна, които поглъща, Тарар тежи едва 50 килограма и изглежда постоянно изтощен. Той отделя нетърпима миризма, която според съвременниците му се усеща от двадесет крачки разстояние. Двама военни хирурзи, д-р Курвил и барон Перси, решават да изследват този медицински феномен.

Странстващият артист и неговите навици

Като тийнейджър Тарар е изгонен от дома си, тъй като родителите му не могат да го изхранват. Той се присъединява към пътуваща група измамници, където става атракция заради способността си да поглъща ябълки, камъни и дори живи котки, които разкъсва и изяжда изцяло пред очите на ужасената публика.

Неуспешната шпионска мисия

Генерал Александър дьо Боарне решава да използва Тарар като куриер. Планът е прост: Тарар трябва да погълне кутия с тайни документи, да премине през вражеските линии и след като се освободи от съдържанието, да достави информацията. Опитът се проваля зрелищно – Тарар е заловен, измъчван и разкрива замисъла, след което е освободен от пруските сили поради чиста подигравка.

Трагичен край и аутопсия

След завръщането си Тарар отчаяно моли лекарите да го излекуват. В пристъпи на неконтролируем глад се твърди, че той е пиел кръв от пациенти в болницата и е нападал трупове в моргата. Изчезването на 14-месечно дете води до изгонването му от болницата във Версай.

Тарар умира от туберкулоза през 1798 г. Аутопсията разкрива, че стомахът му заема почти цялата коремна кухина, а хранопроводът му е необичайно разширен. Лекарите са принудени да прекратят аутопсията преждевременно поради непоносимата миризма, която се излъчва от трупа – окончателно доказателство за биологичната природа на неговото тежко състояние.