Хотел „Дел Салто“, което буквално означава „Хотелът на скока“, е едно от най-зловещите места в Колумбия. Разположен високо над водопада Текуендама на река Богота, това стогодишно здание днес служи като музей, но миналото му е белязано от трагедии и паранормални явления.
Първоначално създадена като лично имение на архитекта Карлос Артуро Таピアス, сградата отваря вратите си за гости през 1928 година. Позицията ѝ точно над стръмния ръб на водопада обаче скоро я прави известна не само с архитектурата си, но и с мрачните събития, които се разиграват в близост до нея.
Легендите на водопада Текуендама
Името Текуендама на езика на коренното население Муиска означава „този, който се е спускал надолу“. Според местните митове, индианците са скачали от водопада, за да избегнат пленничеството от испанските конкистадори през 1500-те години. Вярвало се е, че в момента на падането те не загиват, а се трансформират в орли и излитат към небесата.
Друг мит разказва, че боговете са създали водопада, за да спасят хората от голям потоп в района на Богота, което прави мястото символ на спасение и духовно значение.
Построеното през 1923 г. имение отразява разкоша на 20-те години с високи прозорци и френска архитектура. След превръщането му в хотел през 1928 г., мястото става център на lavish партита, но славата му е краткотрайна. Голямата депресия през 30-те години и тежкото замърсяване на река Богота водят до постепенния му упадък.
През 90-те години хотелът окончателно затваря вратите си, оставяйки след себе си празни стаи и зловеща тишина, която привлича ловци на призраци и приключенци.
Призраци и трагедии
Многото самоубийства, извършени от ръба на водопада, в комбинация с древните легенди, превръщат мястото в магнит за паранормални истории. Гостите на хотела са съобщавали за видения на призраци и шепоти на странен, непознат език, който вероятно е бил езикът на Муиска.
Една от най-ужасяващите истории разказва за млада социалитка, брутално убита в една от стаите. Говори се, че нейният отмъстителски дух все още може да бъде забелязан, докато наблюдава през прозорците на стаята, в която е загинала.
Освен призраците, и самата природа добавя към мрачната атмосфера. Река Богота под хотела е толкова токсична, че на места в нея няма никакъв живот, а тежката миризма на замърсените води само засилва чувството, че в това място има нещо сгрешено.
Хотелът днес
През 2011 г. Националният университет на Колумбия и фондация Porvenir започват мащабна реставрация на сградата. Целта не е хотела да се върне като място за почивка, а да се превърне в културен център.
Днес Музеят на биоразнообразието и културата на водопадите Текуендама е символ на наследството на страната. Посетителите могат да разгледат сградата, но само през работните часове – до 17:00 часа, точно преди времето, в което според местните призраците излизат на лов.

Leave a Reply