В свят, в който политическата сцена все още често се доминира от мъже, Санае Такаичи, заемаща поста на министър-председател на Япония, повдигна завесата над едно често пренебрегвано неравенство. Тя сподели откровено пред парламента, че ежедневието ѝ е значително по-натоварено от това на нейните предшественици от мъжки пол, и то не заради държавните дела, а заради обществените очаквания и битовите задължения.
Такаичи изчисли, че всеки ден отделя между три и четири часа повече от мъжете на същия пост. Това време не отива за стратегическо планиране или международни преговори, а за дейности, които традиционно се приемат за женска отговорност. Сутрешната ѝ рутина включва приготвяне на закуска, последващо почистване на дома и нанасяне на грим, преди изобщо да започне официалният ѝ работен ден.
„Сутрин вземам вана, приготвям закуска, разчиствам след това и едва тогава се гримирам. Когато събера всичко това, чувствам, че прекарвам допълнителни часове в подготовка в сравнение с един мъж премиер“, заяви тя по време на парламентарно заседание. Тези думи предизвикаха широка дискусия в страната относно баланса между професионалния и личния живот и вкоренените джендър роли в японското общество.
Освен битовите задачи, Такаичи подчерта и специфичните изисквания към външния вид на жените в публичното пространство. Тя разкри, че в началото нейният екип е изпитвал сериозни затруднения да планира графика ѝ, тъй като не са отчитали необходимото време за подготовка преди телевизионни изяви. Докато за един мъж е достатъчно да облече костюм, жената лидер трябва да отговаря на много по-строги естетически стандарти, което изисква логистична прецизност.
Това признание на японския лидер поставя важен въпрос: доколко „равните възможности“ са реалност, когато едната страна носи тежестта на невидимия труд у дома и социалния натиск за перфектен външен вид? Случаят на Такаичи е ярко напомняне, че пътят към върха за жените често е осеян с ежедневни препятствия, които остават напълно непознати за техните колеги мъже.
Източник: euronews.com

Leave a Reply