Скрита в най-мрачните глъбини на Тихия океан, Марианската падина остава едно от най-недостъпните и загадъчни кътчета на нашата планета. Тя отдавна е надраснала статута си на обикновена океанска пропаст, превръщайки се в символ на екстремните условия и природните сили, които все още изумяват съвременната наука.

Макар името ѝ често да буди асоциации с лични истории, произходът му е чисто исторически. През XVII век испанските мореплаватели кръщават близките острови в чест на кралица Мариана Австрийска, а впоследствие това наименование е наследено и от гигантската подводна структура, образувана в резултат на тектонска субдукция и подпъхването на Тихоокеанската плоча.

Мащабите на тази забележителност са труднодостъпими за човешкото воображение. Ако най-високият връх на Земята – Еверест, бъде издигнат от дъното на така наречената падина Challenger Deep, неговият връх не само че няма да се показа над водата, но над него ще останат поне още два километра течна стихия.

Освен космическите дълбочини от почти 11 000 метра, изследователите се сблъскват с налягане, което надхвърля хиляда пъти атмосферното на морското равнище. Това се равнява на тежестта на цял тон върху всеки квадратен сантиметър площ, изисквайки специално проектирани апарати за всяко следващо спускане.

Слънчевата светлина тук е непознато понятие, а температурите се задържат стабилно между един и четири градуса по Целзий. Въпреки този постоянен леден мрак, учените с изненада установяват наличието на разнообразни микроорганизми, ксенофиофори и амфиподи, приспособени да черпят енергия по химичен път или чрез утаяваща се от горните слоеве органична материя.

Източник: 10te.bg