Китайската икономика отбеляза ръст от 4,5% през третото тримесечие, надминавайки очакванията на анализаторите и отчитайки леко ускорение спрямо предходния период. Въпреки тези оптимистични цифри, които доближават страната до годишните цели на Пекин, зад лъскавите статистически данни се крие сложна реалност, характеризираща се с дълбок дисбаланс.

Основният двигател на този растеж остава мощният износ. Китай продължава да залива световните пазари с високотехнологични продукти, включително електромобили и полупроводници, което води страната към рекорден търговски излишък, надхвърлящ 1,2 трилиона долара. Тази стратегия за производство на всяка цена обаче създава напрежение с търговските партньори, особено в лицето на Европейския съюз, който вече предприема стъпки за ограничаване на евтиния внос на хибридни автомобили.

От друга страна, вътрешната ситуация в Китай изглежда далеч по-мрачна. Продължителната криза в сектора на недвижимите имоти сериозно е подкопала благосъстоянието на домакинствата, което от своя страна потиска вътрешното потребление. Икономисти предупреждават, че официалните данни за БВП стават все по-неадекватен показател за реалното състояние на обществото, тъй като те не отразяват нарастващото неравенство между регионите и секторите.

Докато Пекин се стреми към технологична самодостатъчност, за да се защити от западните санкции, огромните държавни субсидии в производствения капацитет доведоха до свръхпредлагане. По-голямата част от тези стоки се изнасят на конкурентни цени, тъй като местното търсене не е достатъчно силно, за да ги поеме. Това модел на растеж, ориентиран към износа, за съжаление не успява да генерира значителни доходи или нови работни места за обикновените граждани.

В дипломатически план напрежението расте. Европейският съюз, който търпи търговски дефицит от над 1 милиард долара на ден в отношенията си с Пекин, търси начини да балансира пазара. Въпреки че Китай се опитва да преговаря и да избегне мащабни мита, структурните проблеми в търговията остават трудни за разрешаване в краткосрочен план.

В крайна сметка, пред китайските политици стои тежка задача: как да стимулират вътрешното потребление и да преодолеят имотната криза, без да застрашават външната си доминация. Централната банка на Китай твърди, че се стреми към по-балансиран растеж, но докато вътрешната икономика не се съвземе, страната остава силно зависима от глобалните купувачи.