Всяка година около 1000 алпинисти се опитват да покорят най-високия връх на планетата, но пътят към върха преминава през „Зоната на смъртта“. Всичко над 8000 метра надморска височина се счита за тази фатална територия, където нивата на кислород са критично ниски, температурите са сковаващи, а опасностите дебнат отвсякъде.

Над 300 души са загубили живота си по склоновете на Еверест, като много от тях са останали завинаги в Зоната на смъртта. Причините варират от хипотермия и хипоксия до лавини и фатални падания. Телата на много от загиналите остават на планината като мрачно напомняне за риска.

Предизвикателството на голямата надморска височина

Човешкото тяло не може да оцелее дълго при тези условия. Дори с допълнителен кислород, алпинистите имат едва 24 часа, за да достигнат върха и да се върнат, преди организмът им да започне да отказва. „Това е жив ад“, споделят мнозина, преминали през това изпитание.

В Зоната на смъртта кислородът е едва една трета от този на морското равнище. Това води до тежки състояния като белодробен и мозъчен едем. Последният често причинява халюцинации и объркване, което кара алпинистите да вземат фатални решения.

Трагедии, които остават в историята

Една от най-известните трагедии се случва през 1996 г., когато внезапна снежна буря блокира експедиции в Зоната на смъртта. Осем души загиват, включително Цеванг Палджор, чието тяло става известно като „Зелените обувки“ и служи като зловещ ориентир за преминаващите алпинисти.

През 1998 г. Франсис Арсентиева, първата американка, изкачила върха без допълнителен кислород, загива по време на слизането. Нейната история, както и много други, показва, че дори най-опитните не са застраховани от жестокостта на планината.

В Зоната на смъртта спасителните операции са почти невъзможни. Хеликоптерите не могат да достигнат такава височина, а рискът за другите алпинисти е твърде голям. Така Еверест се превръща не само в цел на амбициозни хора, но и в последен дом за стотици от тях.