През 80-те години на миналия век, в една мразовита нощ в Украйна, тригодишната Оксана Малая е изоставена навън от своите родители, които страдат от алкохолизъм. Търсейки спасение от студа, тя се подслонява в кучешка колиба при кучето Найта. Там тя прекарва цели пет години, живеейки като част от глутница бездомни кучета.

Животът на Оксана сред кучетата

Оксана е родена на 4 ноември 1983 г. в бедност в Нова Благовещенка. Поради липсата на внимание от страна на родителите, тя се адаптира към кучешкия начин на живот – започва да ходи на четири крака, храни се със сурово месо и губи способността си да говори, заменяйки човешката реч с лай и ръмжене.

Спасяването и последствията

Когато властите най-накрая откриват Оксана, глутницата се опитва да я защити като своя. След отвеждането ѝ в детски дом, тя преминава през дълга рехабилитация. Въпреки че се научава да говори, когнитивното ѝ развитие остава на нивото на шестгодишно дете. Днес тя живее в специализиран център, но признава, че понякога, когато се чувства самотна, все още изпитва нужда да ходи на четири крака.

Природа или възпитание?

Случаят на Оксана подклажда дебати между „природата“ (генетиката) и „възпитанието“ (социализацията). Науката потвърждава, че ранните травми и липсата на човешки контакт влияят радикално на развитието на мозъка. Подобни случаи включват „Джини“ Уайли, която е била изолирана в стая в продължение на години, и „момчето-птица“ Ваня Юдин.