Представете си, че сте част от военна сила, обградена от врага на изолиран тропически остров. За да се спасите, трябва да достигнете до други части на армията си на отсрещния бряг, но единственият път минава през непроходимо блато, гъмжащо от хищни крокодили. Това не е сюжет на филм на ужасите, а реалната трагедия, разиграла се по време на клането на остров Рамри.

През 1945 г., в края на Втората световна война, японските войници, окупирали острова в Бенгалския залив, били изправени пред невъзможен избор: да се предадат на настъпващите британски войски или да рискуват живота си в смъртоносните мангрови гори. Онези, които избрали бягството, се изправили пред кошмар, който малцина оцелели.

Битката преди настъплението на зверовете

По това време британските сили се нуждаели от авиобаза в района на остров Рамри, за да засилят атаките си срещу Япония. Островът обаче бил в ръцете на хиляди вражески войници, което довело до изтощителна шестседмична битка. Когато британските морски пехотинци успели да обградят японските позиции, те изолирали група от около 1000 войници.

Вместо да приемат предложението за капитулация, японците решили да предприемат осеммилен преход през гъсто мангрово блато. Това решение се оказало фатално.

Кошмарът в мангровите гори

Мангровото блато било изпълнено с лепкава кал и опасността дебнела от всеки ъгъл. Британците наблюдавали отстрани, знаейки, че природата ще свърши тяхната работа. Соленоводните крокодили – най-големите влечуги на планетата – превърнали блатото в своя ловна зона. Мъжките екземпляри достигат дължина от над 5 метра и тежат над един тон, което прави човека напълно беззащитен пред тяхната сила.

Скоро след навлизането в тинята, японските войници започнали да страдат от болести, глад и ухапвания от отровни змии и скорпиони. Истинският ужас обаче започвал през нощта. Соленоводните крокодили са нощни ловци и се възползвали максимално от безпомощността на хората в тъмното.

Колко души са загинали в действителност?

Най-потресаващото свидетелство идва от натуралиста Брус Стенли Райт, който описва нощта на 19 февруари 1945 г. като „най-ужасната какофония от ада“. Писъците на ранените, разкъсвани от гигантските влечуги, огласяли блатото, докато на сутринта лешоядите пристигнали, за да довършат останалото.

От 1000 души, навлезли в блатото, едва около 480 оцелели. Книгата на рекордите Гинес вписва събитието като най-голямата атака от крокодили в историята. Макар точният брой на жертвите на самите крокодили да се оспорва от историците, фактът остава – изборът да навлязат в блатото се превърнал в една от най-мрачните глави от войната в Тихия океан.