Историята на Дина Саничар, често наричан „истинския Маугли“, е разказ за един живот, прекаран в търсене на място между дивата природа и човешката цивилизация. За разлика от щастливия край в приказката на Ръдиард Киплинг, съдбата на това момче е изпълнена с трудности и неспособност за пълно приобщаване.

През февруари 1867 г. ловци в района на Буландшахр, Индия, откриват в пещера необичайно същество. Първоначално смятат, че е вълк, но скоро разбират, че пред тях стои момче на около шест години. Детето е отведено в сиропиталището на мисията „Сикандра“ в Агра, където получава името Дина Саничар.

Адаптацията към човешкия свят се оказва мъчителна. Саничар ходи на четири крака, яде сурово месо и дъвче кости, за да поддържа зъбите си остри. Комуникацията с него е почти невъзможна – той издава звуци като вой и не разбира жестовете, типични за хората. С годините Дина успява да се научи да стои изправен и да се облича, дори проявява навик към тютюнопушенето, но човешката реч остава недостъпна за него.

В мисията „Сикандра“ не са изненадани от появата му, тъй като в Индия често се съобщава за „диви деца“, отгледани от животни. Съществуват дебати дали всички тези случаи са автентични или се касае за деца с физически и интелектуални увреждания, които обществото погрешно е етикетирало като „диви“.

Животът на Дина Саничар приключва рано – той умира от туберкулоза през 1895 г., едва на 35 години. Макар историята му да напомня за „Книга за джунглата“, тя остава тъжно свидетелство за пропастта между инстинктите на природата и сложния свят на хората.