Ирак се намира в центъра на опасен баланс, опитвайки се да изтегли от улиците и частните ръце приблизително 6 милиона единици оръжие. Правителството в Багдад се стреми да установи пълен държавен контрол над арсеналите, които в момента се контролират от различни въоръжени групировки извън официалните институции.

В основата на тази амбициозна мисия стои премиерът Али ал-Зайди – 40-годишен милиардер и бизнесмен, който влиза в политиката без предишен опит, но с ясна цел: да прекрати съществуването на „държава в държавата“. Неговият подход не е военен, а базиран на преговори, тъй като правителството избягва открити сблъсъци с въоръжените фракции.

Притискът обаче не идва само отвътре. Вашингтон упражнява значителен натиск върху Багдад, като свързва достъпа на Ирак до критичните за икономиката доларови потоци с установяването на ясен график за разоръжаване. С изтеглянето на американските сили, аргументите за съществуването на „съпротивни“ сили в страната стават все по-слаби.

Ситуацията е усложнена от ролята на шиитските милиции, подкрепяни от Техеран. Докато някои групи като „Сарая ал-Салам“ вече са се интегрирали в официалните структури за сигурност, други, като „Катаиб Хизбула“ и „Харакат ал-Нуджаба“, категорично отказват да предадат своите оръжия, определяйки ги като средства за съпротива.

Първоначалният краен срок от 30 септември за предаване на арсеналите бе тихо премахнат. Вместо това, правителството, чрез специален комитет, превърна тази дата в начало на по-дълъг регулаторен процес. Целта е постепенно интегриране или изтегляне на оръжията, без да се предизвика дестабилизация.

Паралелно с това, Министерството на вътрешните работи променя своя стратегически фокус. След години на борба с тероризма, държавата сега насочва ресурсите си към борбата с организираната престъпност, като постепенно прехвърля отговорността за сигурността към отделните провинции.