На 13 ноември 1985 г. колумбийският град Армеро престава да съществува в рамките на няколко часа. Изригването на вулкана Невадо дел Руис предизвиква опустошителни лахари – вулканични кални свлачища от лава, пепел и скали, които погребват града и убиват близо 25 000 души.

Трагедията в Армеро е най-тежкото природно бедствие в историята на Колумбия. Днес мнозина вярват, че огромният брой жертви е могъл да бъде избегнат, ако правителството беше обърнало внимание на предупрежденията на учените и местните власти.

Фаталното изригване на Невадо дел Руис

В следобедните часове на 13 ноември вулканът започва да бълва пепел върху Армеро. Въпреки знаците, жителите са съветвани да не изпадат в паника. Местният свещеник дори призовава хората да наблюдават „красивия спектакъл“. Малко след 21:00 часа мощно изригване разтапя ледниците по върха на планината, създавайки стена от кал, дълбока 9 метра, която се втурва към долината със скорост от 40 км/ч.

Градът е залят около 23:30 часа. Жителите чуват грохот, подобен на множество хеликоптери, но за евакуация е твърде късно. В рамките на минути по-голямата част от 29-хилядното население на Армеро е погребана под отломките и калта.

Символът на една погубена нация: Омайра Санчес

Светът запомня трагедията най-вече чрез лицето на 13-годишната Омайра Санчес. Момичето остава заклещено до шията в калта, притиснато от останките на собствения си дом. В продължение на 60 часа спасителите се борят да я освободят, докато тя говори с тях, пее и се моли.

Без подходяща техника за изпомпване на водата, спасителите са безсилни. Омайра умира от хипотермия и инфекции пред камерите на международните медии, превръщайки се в символ на държавната безпомощност и закъснялата реакция.

Предупрежденията, които бяха пренебрегнати

След бедствието става ясно, че то е било напълно предвидимо. Вулканолози са предупредили правителството седмици по-рано. Кметът на Армеро, Рамон Родригес, също е алармирал, че градът е застрашен от воден басейн, образуван от срутване на скали. Той умира в офиса си, докато предава по радиото отчаяни молби за помощ.

Освен загиналите, трагедията оставя и друга мистерия – съдбата на над 580 деца, обявени за изчезнали. Има подозрения, че някои от тях са били спасени и незаконно дадени за осиновяване в чужбина. Днес Армеро не е възстановен. Руините му стоят като призрачен паметник на една от най-големите хуманитарни катастрофи на миналия век.