Годишнината от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки вече не е просто време за траур, а се превръща в катализатор за опасен политически дебат. Япония, която в продължение на десетилетия се възприемаше като световен символ на пацифизма, днес изглежда готова да преразгледа своите най-фундаментални принципи в името на националната сигурност.

Правителството на премиера Санае Такаичи и министърът на отбраната Шинджиро Коидзуми насочват страната към много по-агресивна стратегия за отбрана. Токио вече е премахнал самоналоженото забрана за износ на оръжия и значително увеличи разходите за военни нужди, като същевременно се стреми към промяна в конституцията. Тези стъпки са директен отговор на нарастващите военни амбиции на Китай и нарастващите съмнения относно надеждността на САЩ като основен защитник на региона.

Най-спорната точка в новия курс е съдбата на т.нар. „трия неядрени принципа“, които забраняват притежанието, производството и внасянето на ядрено оръжие. Докато някои високопоставени officials дори загадват, че Япония трябва да притежава собствени ядрени средства, други предлагат компромис – да се позволи на американските ядрени оръжия да бъдат разположени на японска територия за целите на с deterred сдържането.

Тази промяна предизвиква дълбок ужас сред оцелелите от трагедиите през 1945 г. Сатоши Танака, един от малкото останали свидетели на ужаса в Хирошима, настоява, че истинската сигурност не се гради с оръжия, а чрез дипломация. С броя на оцелелите, които намаляват стръмно (в момента са около 91 000 с средна възраст от почти 87 години), гласът на пацифизма става все по-тих, но предупрежденията им остават актуални.

От друга страна, Пекин остро критикува действията на Токио, определяйки ги като „нов милитаризъм“ и обвинявайки администрацията на Такаичи, че се поддава на влиянието на крайнодесните кръгове. Япония се намира в критична точка, разкъсвана между болезнените спомени от миналото и суровата геополитическа реалност на 21-ви век.