В сърцето на Османската империя, където разкошът е бил закон, ароматите са били много повече от просто козметика. Те са били езикът на властта и символ на най-високия социален статус, особено за влиятелни жени като Хюрем султан, чийто образ е неразривно свързан с великолепието на султанския двор.

Абсолютният фаворит в султанските покои е била розата. Тя не е била просто цвете, а истински символ на благородство и изящество. Розовото масло и водата са пропивали всяка част от ежедневието – от кожата и косата на дамите до самите тъкани и стаите в двореца, превръщайки уханието в истинско богатство.

За тези, които са търсели повече чувственост или нежност, харемът е предлагал богата палитра от флорални нотки. Жасминът е носел сладост и страст, портокаловият цвят е излъчвал елегантност, а теменужката е добавяла доза деликатност и финес към образа на придворните дами.

Когато става въпрос за истински престиж, в игра влиза мускусът – съставка, която по онова време е била по-ценна от самото злато. Комбиниран с амбра и различни ориенталски подправки, той е създавал тежки и дълготрайни ухания, които са обявявали пристигането на висшата аристокрация и най-влиятелните личности.

За да се постигне пълнота и дълбочина, в парфюмните композиции са се вписвали и топлите нотки на сандалово дърво, канела, карамфил и скъпия шафран. Тези съставки са придавали на ароматите характерна ориентална топлина и изключителна трайност.

Важно е да се отбележи, че тогавашните жени не са познавали съвременните спрейове. Те са използвали концентрирани ароматни масла, които са се нанасяли внимателно върху пулсиращите точки на тялото, шията и косата, а също така са ароматизирали и спалното си бельо, за да се гарантира постоянен и обгръщащ аромат.