Когато фамилното име се превърне в синоним на ужас, единственият начин за оцеляване често е пълното изтриване на идентичността. Това е пътят, който избира Дейвид Дамер, човекът, който бе обречен да живее в сянката на един от най-жестоките серийни убийци в историята на САЩ – неговия по-голям брат Джефри.

Детството на Дейвид започва в Охайо, където той е второто дете на Лайънъл и Джойс. Иронията на съдбата е, че именно Джефри е избрал името на своя по-малък брат. В началото връзката между двамата изглежда нормална, макар и объркана от ревност от страна на по-големия брат, който усеща, че Дейвид „открадва“ родителската любов.

Докато Дейвид се опитва да води обикновен живот, Джефри се превръща в „Чудовището от Милуоки“. Между 1978 и 1991 г. той отнема живота на 17 млади мъже, извършвайки актове на канибализъм и некрофилия, които шокират света. Тези зверства, включващи мъчения и разтваряне на тела в киселина, превръщат името Дамер в символ на най-дълбокото зло.

Семейството на убийцата е разкъсано от трагедията. Бащата, Лайънъл, в своите мемоари се опитва да анализира произхода на това зло, задавайки се въпроса дали жестокостта е заложена в кръвта. Майката, Джойс, избира различен път на изкупление – тя се премества в Калифорния и посвещава живота си на грижата за пациенти с ХИВ/СИДС, превръщайки собствената си болка в състрадание към другите.

За Дейвид обаче, единственото решение е пълна изолация. След завършване на университета в Цинцинати, той взема радикално решение: променя името си и изчезва от публичното пространство. Без да оставя следи или да дава интервюта, той избира анонимността, за да се освободи от тежестта на наследството, което брат му му е оставил.