Докато в северната ни съседка Румъния медицинските екипи излизат на национални протести, в България се наблюдава една по-различна картина по отношение на възнагражденията в сектора. Румънските власти предприеха опити за орязване на ключови добавки към заплатите, което доведе до вълна от недоволство и стачни действия в държавните болници. Конфликтът се корени в намерението на правителството да премахне бонусите за нощни смени и рискови условия, които съставляват значителна част от доходите на медиците там.

Сравнението на цифрите показва, че българските лекари често получават по-високи суми от своите румънски колеги. В Румъния един специалист взима средно между 1500 и 2500 евро нето, а началниците на отделения достигат до 3500 евро. В добре функциониращите български болници, независимо дали са държавни или частни, тези нива често биват надминати благодарение на ефективното управление и вътрешната конкуренция между лечебните заведения.

Системите на двете държави споделят общи корени, но се различават в детайлите. В Румъния здравноосигурителната вноска е 10% и се поема изцяло от служителя, докато у нас тя е 8% и се дели между работник и работодател. Освен това, румънските пациенти често са принудени да доплащат в частните клиники, тъй като там здравната каса покрива само ограничени обеми от клинични пътеки. В България конкурентната среда прави достъпа до специалисти много по-бърз, а доплащането в болниците остава сравнително ниско – около 4%.

Разлики има и в обезпечеността с кадри. Статистиката на Евростат показва, че България разполага с 4,5 лекари на 1000 души население, което е над средното за Европейския съюз, докато Румъния изостава с 3,6 на 1000. Въпреки това, при медицинските сестри съотношението у нас е по-неблагоприятно – едва 0,9 сестри на един лекар, докато в Румъния цифрата достига 2,2.

Основният извод е, че българското здравеопазване успява да запази по-висока достъпност и конкурентоспособност на заплащането благодарение на пазарните механизми. Въпреки това, пред сектора стоят сериозни предизвикателства като застаряването на персонала и нуждата от по-ефективно управление на ресурсите.

Експертите са категорични, че дигитализацията чрез въвеждане на електронна здравна карта е едно от най-неотложните решения. Това ще даде на пациентите реален контрол върху услугите, а на държавата – по-добър инструмент за анализ на разходите, което е критично за дългосрочната устойчивост на системата.