Много хора в Европа смятат, че еврейското присъствие в мюсюлманските държави е нещо, което принадлежи единствено на музеите и учебниците по история. Реалността обаче е много по-жива и сложна, което стана ясно по време на скорошна среща в Брюксел, събрала рабини от Иран, Мароко, Казахстан и Нигерия заедно с дипломати и представители на Европейския съюз.

В основата на този диалог стои Алиансът на рабините в ислямските държави, създаден през 2019 г. Организацията се стреми да напомни на света, че в много мюсюлмански общества съществуват общности, които са вкоренени там от хилядолетия. Например в Иран еврейското присъстояние датира от над 2500 години, което доказва, че съвместният живот не е просто средновековен спомен, а настоящо предизвикателство и постижение.

Пътят на тези общности не е бил лесен и е белязан от трагедии, като погромите в Ирак през 1941 г., които доведоха до разпадането на местния еврейски живот. Въпреки това, днес виждаме примери за забележително възраждане. Мароко е интегрирало еврейското си наследство в националния си разказ, а Азербайджан почита еврейски герои, подчертавайки, че устойчивостта често надделява над преследването.

Съвременната обстановка обаче остава крехка. След октомври 2023 г. напрежението нарасна, което се проявява чрез трагични събития като убийството на рабин Цви Коган в Обединените арабски емирства или нападенията в Тунис и Дагестан. Въпреки това, волята за оцеляване остава силна – в Тунис се възстановяват религиозни обекти, а в Истанбул синагогите продължават да бъдат място за открит диалог с мюсюлмански студенти.

Европейският съюз има възможността да подкрепи тези крехки мостове чрез конкретни, практически стъпки. Това включва улесняване на визите за рабини, които обслужват малки общности, защита на еврейските гробища и признаване на регистрациите на синагогите. Вместо да се възхиляват само на идеализирания мит за Ал-Андалусия, Европа трябва да инвестира в живите връзки, които съществуват днес.

В крайна сметка борбата за религиозна свобода е обща. Когато се поставят под въпрос ритуалното заклане на животни или правото на обръзание, това засяга както евреите, така и мюсюлматите. Тази споделена съдба превръща съвместния живот от чисто церемониален диалог в практическа демократична кооперация, която е от полза за всички страни.