В Иран започна нова учебна година, но зад официалните церемонии и звъна на училищните камбани се крие една сурова реалност. За хиляди ирански семейства мечтата за качествено образование се превръща в недостъпен лукс, тъй като таксите в частните училища са скочили до небесата, а записванията стремглаво падат. Икономическият натиск, санкциите и страховете от военни конфликти са превърнали училищната раница в непосилно бреме за много домакинства.

Свидетелствата са красноречиви. Бина, ученичка в последен клас в Източен Техеран, разказва как таксата ѝ е нарастнала от 80 милиона томана миналата година до стряскащите 220 милиона томана тази година – увеличение със 175%. Към това трябва да се добавят още около 20 милиона томана за учебни помагала и материали. В крайна сметка, едно семейство трябва да отдели близо 250 милиона томана (около 947 евро) за образованието на един гимназист, като в по-богатите квартали сумата е още по-висока. Това се случва, въпреки че Министерството на образованието издаде директива за ограничаване на увеличенията до 35% – правило, което на практика остава незачетено.

Марям, 57-годишна счетоводителка в няколко частни начални училища в южен Техеран, разкрива още по-мрачна картина. Тя е свидетел на това как таксите в едно от училищата, с които работи, са нараснали от 36 милиона томана преди две години до 85 милиона тази година. Освен финансовите затруднения, родителите са обхванати и от опасения за сигурността – едно училище, разположено срещу полицейски участък, губи ученици заради страха от нови военни действия. Друго училище в квартал Шахрак-е Валиаср дори е затворило врати, неспособно да събере минималния брой ученици за функциониране.

Спадът в броя на записаните студенти е осезаем и на по-високо ниво. Официалните статистики показват, че общият брой на студентите в платените училища и университети е намалял от 4,4 милиона преди десетилетие до приблизително 3,3 милиона днес. Мехра, студентка по право в Техеран, споделя, че нейните такси са се удвоили от 11 милиона на 22 милиона томана. Този спад се дължи основно на намалената покупателна способност на населението, което прави образованието все по-недостъпно.

Разходите не спират до таксите за обучение. Основен комплект ученически пособия вече струва между 3 милиона и 17 милиона томана. Пакет хартия А4 може да достигне почти един милион томана. Аря и съпругата му Роксана, които държат магазин за канцеларски материали в малък град, споделят, че цената на един качествен тефтер се е удвоила само за година. Броят на клиентите им е спаднал драстично, като много семейства разчитат на останали от миналата година материали, когато голяма част от обучението се провеждаше онлайн и пособията останаха неизползвани. Това е ясен знак за отчаянието, което принуждава семействата да правят компромиси с най-важното.

Докато иранският президент Масуд Пезешкиан звъни училищния звънец, за да отбележи началото на учебната година, истинският звънец за тревога бие в домовете на милиони иранци. Образованието, което би трябвало да е път към по-добро бъдеще, се превръща в непреодолимо препятствие, заплашвайки да лиши цяло едно поколение от достъп до знание и развитие, с дългосрочни последици за цялата нация.