Разположен високо в планините, Бутан е държава, която сякаш съществува в друго измерение на времето и пространството. Макар територията му да е сравнително компактна, тук се извисява най-високият непокорен връх на планетата Гангкар Пуенсум, привличащ само най-смелите планинари. Любопитно е, че макар отглеждането на марихуана да е напълно законно, тя не се пуши от хората, а се използва предимно за фураж на прасетата, което гарантира на местните стопани висококачествен бекон.

Едно от най-чаровните неща в ежедневието на бутанците е пълната липса на светофари. Вместо електронни устройства за регулиране на трафика, на ключовите кръстовища залагат на ръчно рисувани пътни знаци или на живи полицаи, които ръководят движението от специални постаменти. Дори до края на миналия век телевизията и интернетът са били напълно непознати за местното население, превръщайки страната в една от последните на Земята, докоснати от масовите медии.

Туристическият достъп до това приказно място също е строго регламентиран и изисква сериозна подготовка. Пристигането със самолет в град Паро е истинско изпитание за нервите, тъй като местното летище е сред най-сложните за кацане в света заради кратката си писта и заобикалящите го стръмни скали. Всеки посетител задължително трябва да резервира пътуването си чрез лицензирана агенция, която осигурява персонален водач през цялото време на престоя.

В екологично отношение Бутан държи световен рекорд, тъй като е единствената въглеродно отрицателна държава в света. Обилните гори на страната успяват да абсорбират много повече вредни емисии, отколкото се отделят на територията ѝ. Освен това конституцията изисква поне шестдесет процента от площта да остане гориста, а земеделието се практикува изцяло натурално, без използването на изкуствени торове и пестициди.

Уникален подход към управлението е създаването на официално Министерство на щастието още през седемдесетте години на миналия век. Успехът на държавните политики тук не се измерва с брутния вътрешен продукт, а с усещането за хармония, благополучие и духовна удовлетвореност сред хората. Ниската престъпност и липсата на бездомници допълнително подсилват това усещане за спокоен и защитен живот.

През 2008 година монархията отстъпва място на парламентарната демокрация, давайки на гражданите по-голямо право на глас в управлението. Религиозният живот е дълбоко вкоренен в ежедневието, като будизмът е водещо вероизповедание. Впечатляващ символ на вярата е огромната статуя на Буда в Тхимпху, покрита с бронз и злато, разкриваща невероятна панорамна гледка към долината.

Националната кухня залага на пикантни вкусове, като емблематичното ястие „ема даци“ съчетава люти чушки и топено сирене, поднесено задължително с ароматен червен ориз. Традиционните носии – мъжкото „гхо“ и дамското „киа“ – пък са задължително облекло при посещение на държавни и административни институции, демонстрирайки дълбока почит към националните традиции.