Финансовите планове на държавата за следващата година предвиждат сериозно увеличение на максималния осигурителен доход, който се очаква да достигне 2400 евро от 1 януари. Тази промяна обаче поставя на дневен ред редица въпроси за тежестта върху бизнеса и реалната полза за гражданите, които плащат по-високи вноски.

Мениджъри на технологични компании вече изчисляват негативите за своите екипи, като посочват, че годишният доход на служителите ще намалее с около 150 евро. Според бизнеса липсва адекватна възвращаемост от страна на публичния сектор под формата на по-качествено образование, здравеопазване и обществени услуги.

Освен личните портфейли на работещите, новите прагове ще натоварят и разходите на самите компании. Това поражда сериозни притеснения, че ръстът на възнагражденията може да бъде замразен или отложен, тъй като работодателите няма как изцяло да компенсират държавните решения.

От гледна точка на финансовото министерство мярката е неизбежна стъпка за запълване на бюджетната дупка, като се очаква да влее около 265 милиона евро в хазната. Синдикатите също подкрепят идеята с мотив, че по-високите приходи в Националния осигурителен институт ще позволят увеличение на пенсиите.

Икономически експерти потвърждават, че подобни ходове целят бързо свиване на дефицита. Въпреки че потреблението на засегнатите високодоходни групи вероятно няма да пострада сериозно, напрежението между бизнеса и държавната финансова политика остава осезаемо.