Историята на Шлици е колкото завладяваща, толкова и изпълнена с меланхолия. Роден в началото на 20-ти век с микроцефалия – състояние, което ограничава физическото и умственото развитие – той прекарва почти целия си съзнателен живот под светлините на прожекторите, често ставайки обект на присмех и жестоки етикети от страна на публиката. Въпреки това, за колегите си от цирковите трупи, той остава просто Шлици, един от тях.

Произходът на Шлици остава забулен в мистерия. Някои източници предполагат, че истинското му име е Саймън Мец, докато други свързват миналото му с Мексико, макар това вероятно да е било само част от сценичния му образ на „Последния от ацтеките“. Около осемгодишната си възраст той бива поверен на грижите на пътуващ цирк, където започва неговият път на „атракция“ в епоха, в която хората с увреждания са били експлоатирани за забавление на тълпата.

Истинският връх в кариерата му идва през 1932 г. с участието му в култовия хорър филм „Freaks“. Въпреки че лентата предизвиква скандали и е забранявана в много региони заради своята натуралистичност, критиците не спестяват похвалите си за Шлици. Неговото невинно излъчване и специфично присъствие на екрана успяват да трогнат дори най-скептичните зрители.

След десетилетия на сцена, животът му претърпява драматичен обрат след смъртта на неговия дългогодишен настойник Джордж Съртийс през 1965 г. Шлици е изоставен в държавна болница, където прекарва две години в пълна самота, далеч от цирковото семейство, което познавал. За щастие, той е открит от друг изпълнител, Бил Ънкс, който поема грижите за него и му позволява да прекара последните си години с достойнство.

Шлици си отива от този свят през 1971 г. на 70-годишна възраст. Първоначално погребан в безименен гроб, той все пак получава признанието, което заслужава, благодарение на своите фенове, които събират средства за изграждането на надгробен камък. Днес неговата история служи като напомняне за една отминала и често жестока ера в шоубизнеса.