Дълбоко под водите на езерото Онтарио, на близо 100 метра дълбочина, водолази попаднаха на гледка, която изглежда сякаш извадена от исторически филм. По време на мисия за търсене на потъналия през 1917 г. кораб „Rapid City“, изследователите се натъкнаха на напълно различен плавателен съд. Вместо очакваните останки, пред тях се разкри двумачтова шхуна, чиито мачти стоят гордо изправени дори след повече от век престой на дъното.

Археологът Джеймс Конъли от Университета Трент, който пръв забеляза обекта по време на проучване за оптични кабели, споделя, че състоянието на находката е изключително рядко. Обикновено дървените конструкции в Големите езера се разпадат или стават жертва на човешка дейност, но тук екстремната дълбочина е послужила като естествен консерватор.

Анализите показват, че корабът е значително по-стар от „Rapid City“. Липсата на метални елементи в такелажа и отсъствието на специфичен тип кил, характерен за корабите след 1850 г., навеждат експертите на мисълта, че плавателният съд датира от първата половина на 19-ти век. Това е време на интензивна търговия между САЩ и Канада, когато стотици кораби са кръстосвали водите на езерата, но много от тях са намирали своя край в бурните им течения.

Въпреки вълнуващото откритие, над бъдещето на кораба е надвиснало сериозно предизвикателство. Инвазивният вид миди – „куага“, който бързо се разпространява в езерото, покрива корпуса и постепенно разрушава деликатните дървени детайли. Учените са изправени пред надпревара с времето, за да документират находката, преди биологичните фактори да заличат историята на този мистериозен плавателен съд.

Екипът от изследователи планира нови гмуркания през 2026 г. с надеждата да идентифицира кораба. Дотогава той остава мълчалив свидетел на епохата на големите ветроходни преходи, запазен в ледените води на Онтарио като истинска капсула на времето.