Изкуството често е много повече от това, което виждаме при първия поглед. Зад красивите цветове и прецизните линии много велики майстори са скрили послания, шеги или дори признания, които чакат с години, а понякога и векове, да бъдат разкрити.

Един от най-интригуващите случаи е при Хендрик ван Антонисен. В продължение на 150 години никой не е подозирал, че под повърхността на един скромен пейзаж се крие изображение на мъртъв кит. Художникът е решил да заличи животното, вероятно в опит да направи произведението по-привлекателно за купувачите, които не биха искали труп в дома си.

Леонардо да Винчи също е оставил свои следи в Мона Лиза. Учени откриха инициалите LV в дясното око на жената, а числото 72 върху арката на моста в заден план. Вярва се, че това е препратка към града Бобио и мост, разрушен през 1472 година, което може да разкрие мястото, където е създаден шедьовърът.

Картината „Лютнистка“ на Караваджо дълго е била обърквана. В началото на миналия век изкуствоведите забелязаха, че фигурата всъщност е юноша, а не жена. Този извод е подкрепен от нотите на любовното произведение на Якоб Аркаделт и факта, че по онова време лютнята е била считана за инструмент за мъже.

В „Американска готика“ на Грант Ууд се крие неочаквана връзка с античността. Брошката на жената изобразява Персефона, царицата на подземното царство, а вилата на фермера напомня за оръжието на Хадес. Дори детайли като шевовете на облеклата и очертанията на прозорците повтарят формите на този митичен символ.

Винсент ван Гог е уловил нещо повече от емоции в „Звездна нощ“. Математически анализ на платното разкри, че художникът е пресъздал с невероятна точност турбуленцията на планетите – сложно космическо явление, което учените са забелязали в космоса едва много по-късно.

Микеланджело е използвал таланта си, за да изрази недоволството си от папа Юлий II. В картината „Пророк Захарий“, където папата е изобразен, един от ангелите прави неприличен жест в негова посока. Това е бил смел и скрит начин за изпращане на лично послание към влиятелния покровител.

В „Бакхус“ на Караваджо можем да открием самия автор. Експерти забелязаха, че в стъклената гарафа с вино е вграден малък, но детайлен автопортрет на художника, който се оглежда в течността.

Иван Шишкин е бил майстор на пейзажа, но не и на животните. В неговия популярен горски пейзаж с мечки, животните всъщност са нарисувани от приятеля му Константин Савицки. Шишкин е потърсил помощта на колегата си, за да постигне максимален реализъм на мечките.

Ханс Холбайн Младши ни напомня за смъртността в „Посланиците“. Ако погледнете картината под определен ъгъл, странният обект в долната част се превръща в череп. Този похват, известен като memento mori, служи като поука, че земният живот е преходен.