Руски дронове все по-често биват забелязвани да летят над територията на Европейския съюз, включително над Полша и България. Последните разузнавателни данни, цитирани от ЦРУ, предполагат, че Русия може да използва своите кораби от “призрачни флотилии” в Средиземноморието за изстрелване на дронове към европейски държави като Испания, Франция и Италия.

Този нов вид заплаха подчертава еволюцията на военните технологии и стратегии след години на конфликт. Украински военни източници съобщават, че руският арсенал вече далеч надхвърля употребата на ирански дронове “Шахед”. Само за една нощ украинската противовъздушна отбрана е неутрализирала над 230 руски цели, сред които 258 ударни дрона, два противокорабни ракети “Оникс” и балистични ракети “Искандер-М” и “КН-23”.

Според украинските ВВС, около една трета от тези дронове са реактивни, докато останалите представляват комбинация от дронове тип “Шахед”, системи “Гербера” и ракети “Бандерол”, както и примамки. Тази разнообразна гама от безпилотни системи показва, че Русия вече не разчита на един-единствен модел, а използва цяло семейство от дронове с различни функции – от масирани атаки с евтини рояци до високоскоростни удари на големи разстояния.

Основната причина за тази стратегия е икономическа. Използването на скъпи системи за противовъздушна отбрана срещу сравнително евтини дронове е неустойчиво в дългосрочен план. Русия умело експлоатира този дисбаланс, като изтощава противниковите системи за ПВО с вълни от дронове, често комбинирани с конвенционални оръжия.

Производството на тези дронове е съсредоточено в специалната икономическа зона “Алабуга” в Татарстан. Там се произвеждат компоненти, сглобяват се системи и се произвеждат хиляди дронове месечно. Украински удари по комплекса са принудили Русия да премести значителна част от производството под земята. Ежедневният добив на дронове “Геран-2” (руската версия на “Шахед-136”) вече надхвърля 100 единици, с планове за достигане на 500 на ден.

Обемът на производството е впечатляващ. Според различни оценки, Русия произвежда около 5500 дрона месечно. В пикови моменти, само в рамките на 24 часа, са били изстрелвани близо 1000 дрона, което показва интензификацията на руската дронова програма.

Дроновете от семейството “Геран” (Geran) са основните ударни средства. “Геран-2” е базиран на иранския “Шахед-136”, но се произвежда в Русия. Той е с размери около 3.5 метра дължина и 2.5 метра размах на крилата, тежи около 200 кг и е задвижван от двигател с мощност около 50 к.с. Бойният му заряд е между 30 и 50 кг, а обхватът му достига до 1000 километра. Цената на единица е между 20 000 и 50 000 долара.

За да се справят с подобрената украинска ПВО, Русия разработва по-бързи дронове. “Геран-3” е базиран на “Шахед-238” и използва турбореактивен двигател, достигайки скорости до 370 км/ч. “Геран-4” има изцяло нов дизайн с по-аеродинамични крила и достига скорости до 500 км/ч. “Геран-5”, най-новият модел, може да лети до 600 км/ч и има обхват от около 950 километра, като в останките му са открити германски компоненти.

Тези по-бързи дронове значително намаляват ефективността на украинската ПВО. Ако през март 2026 г. Украйна прехваща над 90% от дроновете, то до юни същата година този процент спада до малко над 50%. Киев отговаря със собствени разработки на скоростни дронове-прехващачи.

“Гербера” (Gerbera) първоначално е разработен като евтина примамка за насищане на радарите, но постепенно се превръща и в самостоятелно ударно средство. Той е по-малък, с максимална скорост до 160 км/ч и обхват до 600 км, като вече се оборудва с бойни глави. Цената му е около 10 000 долара.

“Ланцет” (Lancet) е различен тип дрон – къс обсег, предназначен за прецизни удари по бронирана техника, артилерия и радарни системи. Той е разработен от “Зала Аеро” и има различни варианти с максимално тегло до 12 кг и обхват до 40 км. Управлява се чрез инерционна навигация с електрооптична корекция на финалния етап.

“Орлан-10” (Orlan-10) е разузнавателен дрон, който играе ключова роля в коригирането на артилерийския огън. Той може да остане във въздуха до 18 часа и има обхват до 600 км. Въпреки че не е нападателен, той е жизненоважен за ефективността на руската артилерия.

“Орион” (Orion) е най-амбициозният руски боен дрон, подобен на американския MQ-9 Reaper. Той е среден клас, с голяма продължителност на полета и може да носи до четири ракети. Производството му обаче е бавно и той не е играл толкова значима роля, колкото “Шахед”.

Нова заплаха идва от FPV дроновете, свързани с оператора чрез оптичен кабел. Те са почти неуязвими за електронна война, тъй като не излъчват радиосигнали. Руски модели като “Княз Вандал Новгородски” могат да действат на разстояние до 20-30 км, а “спящи” варианти могат да останат в режим на изчакване седмици наред.

Наличието на дронове с обхват до 1000 километра, способни да носят значителен боен заряд, прави предупрежденията на ЦРУ за потенциални атаки от Средиземноморието напълно основателни. Русия разполага с разнообразен флот от безпилотни системи, които представляват нарастваща заплаха за сигурността на Европа.