Българската популярна музика загуби един от своите най-лирични гласове. Михаил Белчев си отиде завинаги само броени месеци преди да отпразнува своя 80-годишен юбилей, оставяйки след себе си празнота и безбройни песни, които ще останат вечни.

Трагичната новина бе споделена от неговата съпруга Кристина. Бардът, който покори сцените за цели шест десетилетия, се бореше с тежко заболяване – рак на простата, придружен от поредица от други здравословни проблеми. В последните си години той продължаваше да се появява пред публиката, дори когато физическият му капацитет бе почти изчерпан, изнасяйки концертите си седнал, за да изрази уважение към феновете си.

Мишо Белчев не беше просто изпълнител, а истинско явление. Неговият баритон, вдъхновен от френския шансон, превърна всяка негова композиция в истински хит. Той бе човек-оркестър, който в началото на кариерата си сам създаваше и музиката, и текстовете си, като по-късно работеше с най-добрите майстори на родната естрада.

Професионалните му успехи са впечатляващи – пет статуетки на Златния Орфей, включително и награда за цялостно творчество. Песни като Булевардът, Младостта си отива и Не остарявай, любов се превърнаха в класика. Неговите текстове бяха изпълнявани от почти всички големи имена в българската музика, от Лили Иванова до Васил Найденов.

Зад блясъка на сцената обаче се криеше човек с изключителна воля. Михаил Белчев заекваше в речта си – проблем, появил се след детски стрес, но който той превърна в свой личен чар. Парадоксално, но в момента, в който започваше да пее, дикцията му ставаше безупречна.

Историята на първия му голям триумф през 1969 г. е като сценарий за филм. Тогава той е бил аутсайдер, без дори подходящ костюм за фестивала. Спасил го е колегата Георги Минчев, който му заема своя нов костюм, за да може младият певец да се яви пред журито. Тази смелост и искреност доведоха до победата със заглавие Закъснели срещи.

Любовта винаги е била централна тема в творчеството му, а най-голямата му муза бе актрисата Кристина Белчева. Техният съюз, започнал преди 45 години, бе изпълнен с взаимно възхищение и подкрепа. От този съюз се ражда синът им Константин, който днес продължава музикалния път на баща си.

Михаил Белчев си отиде тихо, но остави след себе си наследство, което не остарява. В последното си пожелание той затества стих от собственото си творение за живота, който сега е неговата епитафия: Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот.