През 1972 г. археолози разкриват потресаваща гледка при разкопки на древно селище в днешен Иран: два скелета, сгушени в последните си мигове преди 2800 години. Находката, станала известна като „Любовниците от Хасанлу“, се превърна в символ на вечната любов, но съвременните изследвания поставят под въпрос романтичната интерпретация на тяхната история.

Първоначално се смяташе, че останките принадлежат на двойка влюбени, загинали по време на кърваво клане около 800 г. пр.н.е. Въпреки това, подробен анализ на костите показва, че скелетите вероятно са на двама мъже. Тази информация драстично промени начина, по който гледаме на тяхната последна прегръдка.

Клането в Тепе Хасанлу

Селището Тепе Хасанлу е било процъфтяващ център на търговията до момента, в който е брутално унищожено от нашественици. Археолозите откриват много от жертвите на мястото, където са паднали, превръщайки руините в своеобразна капсула на времето.

Двамата индивиди, обозначени като Sk 335 и Sk 336, са открити в глинен съд за зърно. Според специалистите, те вероятно са се скрили там в опит да оцелеят по време на атаката, но в крайна сметка са загинали, вероятно от задушаване. Докато Sk 335 е бил на възраст между 19 и 22 години, Sk 336 е бил по-възрастен, между 30 и 35 години.

Кои са били те в действителност?

Възможно е прегръдката да не е била акт на романтична любов, а отчаян опит за намиране на утеха в лицето на ужасяваща смърт. Учените посочват, че при екстремен стрес хората – независимо дали са близки, приятели или напълно непознати – инстинктивно търсят човешки контакт. Липсата на лични вещи и бижута около тях остава още една мистерия, която може би никога няма да бъде напълно разгадана.