Трансатлантическите връзки, десетилетия наред основа на световната сигурност, сега са подложени на безпрецедентен натиск. Водещи гласове в Европа все по-настоятелно призовават континента да преосмисли своята зависимост от САЩ в отбранителната сфера и да изгради собствен, силен и независим стълб за сигурност. Това не е просто политически дебат, а спешна необходимост, продиктувана от променящата се геополитическа реалност и нарастващото напрежение.

Бившият генерален секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен, не спестява думи, описвайки настоящата ситуация като „най-голямото предизвикателство в историята на един толкова успешен съюз“. За него процесът на осъзнаване, че Европа трябва да може да стъпи на собствените си крака, е бил “болезнен”. Той, който като министър-председател на Дания е работил в тясно сътрудничество с американските си колеги и е виждал САЩ като естествен лидер на свободния свят, сега е убеден, че е време за промяна.

Причините за това отрезвяване са многобройни, но поведението на Доналд Тръмп играе ключова роля. Откритото му враждебно отношение към съюзниците, включително скандалното предложение да „вземе“ Гренландия, както и отказът на европейски лидери да се включат в “агресивна война” срещу Иран в Ормузкия проток, са само част от епизодите, които демонстрират дълбочината на кризата. Тези моменти не просто обтягат отношенията, а поставят под въпрос самия фундамент на колективната отбрана.

Войната в Украйна допълнително изостри проблема. Европейската способност да превъоръжи собствените си армии, както и да подпомогне Киев, е пряко свързана с американските военни запаси, които вече са силно изчерпани. Това налага не само спешно закупуване на оръжия отвсякъде, където е възможно, но и стратегически завой към производство на европейско въоръжение. Намаляването на зависимостта от чужди доставчици, включително САЩ, става императив.

Въпреки трудностите, Расмусен вижда и възможност. Европа не бива да бъде наивна, а да използва настоящата ситуация като лост за преговори с бъдещата администрация на Тръмп. Срещу помощ в кризисни ситуации, Европа може да изиска гаранции за Украйна и по-стабилни търговски отношения, свободни от непредсказуеми мита. Това е момент за Европа да говори със същия тон, с който ѝ се говори, и да извлече максимална полза за своите интереси.

В крайна сметка, посланието е ясно: бъдещето на Европа зависи от способността ѝ да изгради своя собствена, силна и координирана отбранителна политика. Независимо дали ще се стигне до “край на една ера” или до преосмисляне на съюза, континентът трябва да се подготви да се защитава сам, ако се наложи. Времето за действие е сега, преди бурята да се е превърнала в ураган.