През януари 1959 г. 23-годишният Игор Алексейевич Дятлов повежда група от осем опитни планинари, повечето от които са студенти от Уралския политехнически институт, в смело приключение към върха Отортен в Северния Урал на Съветския съюз. Това, което трябваше да бъде стандартен поход, се превръща в една от най-мрачните и необясними трагедии в историята.

Дятлов обещава да изпрати телеграма веднага след завръщането на групата, но съобщението така и не пристига. Когато търсещите ги екипи най-накрая откриват лагера им, те се сблъскват с картина, която defy всяка логика.

Твърде странни и ужасяващи са нараняванията по телата на загиналите. Някои липсват очи, при една от жените е изчезнал езикът, а други са били ударени от сила, сравнима с удар от кола с висока скорост. Съветското правителство бързо затваря случая, твърдейки, че планинарите са загинали от хипотермия поради липса на опит или възможна лавина, но тези обяснения не задоволяват никого.

Пътят към „Планината на смъртта“

От дневниците и снимките на групата става ясно, че на 1 минута от фаталния край, на 1 февруари, екипът се е опитал да премине през прохода към Отортен. Поради тежки снежни бури и лоша видимост, те се отклоняват на запад и разбиват лагер на склон, известен сред местното племе Манси като Холат Сяхил, което буквално означава „Планина на смъртта“.

Когато на 20 февруари все още няма новини, се организира спасителна операция. Военни и полицаи откриват лагера, но той е празен. Те очакват да намерят жертви на обикновен планински инцидент, но откритията им само задълбочават мистерията.

Шокиращата сцена на местопребиваването им

Палатката е разрязана отвътре, сякаш хората са избягали в абсолютна паника. Повечето от вещите им, включително обувки, са оставени вътре. Следите в снега показват, че групата се е отправила към близките гори, като много от тях са били боси или само с чорапи, въпреки температурите от -25°C.

Под голям кедър са открити първите две тела: Юрий Кривонищенко и Юрий Дорошенко, облечени само в бельо. По-късно са намерени телата на самия Дятлов, Зинаида Колмогорова и Рустем Слободин, които са загинали, опитвайки се да се върнат към лагера.

Докато първата група изглежда е загинала от студ, последните четирима са открити два месеца по-късно, погребани в дълбока река. Тук ужасът достига своя връх. Николай Тибо-Бриньол, Людмила Дубинина и Семен Золотарёв имат тежки фрактури на черепа и гръдния кош. Дубинина е открита без език, очи и част от лицето си.

Най-странното е, че по дрехите на някои от тях е открита радиоактивност, което добавя още едно мистериозно измерение към случилото се.

Теории: От секретни оръжия до Йети

През десетилетията се появяват безброй теории. Някои обвиняват местните Манси, но няма доказателства за чуждо присъствие. Други говорят за „Менк“ – руския Йети, който би могъл да притежава силата да счупи гръдни кости. Най-интригуващите теории сочат към тайни съветски експерименти с радиоактивни оръжия или UFO, подкрепени от свидетелства за „оранжеви сфери“ в небето в същата нощ.

Някои изследователи посочват infrasound – нискочестотни звукови вълни, причинени от вятъра, които могат да предизвикат панически атаки и ирационално поведение у хората.

Други обясняват липсата на облекла с парадоксалното сваляне на дрехи при краен стадий на хипотермия, когато жертвата изпитва фалшиво чувство за гореща.

Разгадана ли е най-накрая мистерията?

През 2021 г. двама швейцарски учени публикуват проучване в списание Communications Earth & Environment, в което твърдят, че са открили отговора. Според тях специфичен вид „снежна плоча“ (slab avalanche) е причинила срутване върху палатката, което е принудило планинарите да избягат в студа, а по-късно ги е затрупало в рова, причинявайки тежките вътрешни наранявания.

Въпреки това, много хора остават скептични и смятат, че истината е завина за секретите на КГБ. Проходът Дятлов днес носи името на загиналите, а паметникът им в Екатеринбург стои като напомняне за трагедията, чиято пълна истина вероятно ще остане завинае за永遠 занесена от снега на Урал.