От идването си на власт през 20-те години на миналия век до смъртта си през 1953 г., Йосиф Сталин управлява Съветския съюз чрез жесток терор и насилие. Неговите политики водят до опустошителен глад, масови екзекуции и изпращане на милиони невинни в лагери за принудителен труд.

Въпросът за точния брой на жертвите остава труден за установяване. Историците оценяват, че броят на загиналите варира между шест и 20 милиона души, но според някои изчисления жертвите могат да достигнат дори 60 милиона.

Пътят към властта

Роден в Гори, Грузия, Йосиф Сталин се издига като революционер в редиците на болшевиките. След смъртта на Владимир Ленин през 1924 г., Сталин се утвърждава като едноличен диктатор, обсебен от идеята за бърза индустриализация на страната, без значение каква цена ще плати народът.

Цената на диктатурата: глад и ГУЛАГ

Историците фокусират изследванията си върху три основни фактора: колективизацията, екзекуциите и лагерите. Политиката на колективизация в началото на 30-те години води до масово прогонване и избиване на селяни. Особено трагичен е Голодоморът в Украйна (1932-1933 г.), при който милиони умират от глад в резултат на целенасочени държавни действия.

По време на Голямата чистка (1936–1938 г.) Сталин екзекутира около един милион души. Същевременно милиони са изпратени в ГУЛАГ – система от трудови лагери, където затворниците умират от изтощение, глад или директни разстрели.

Сталин спрямо други диктатори

Въпреки че Сталин вероятно е отговорен за повече смъртни случаи от Адолф Хитлер, той не е най-смъртоносният диктатор на века. Мао Дзедун в Китай е отговорен за поне 45 милиона жертви по време на „Големия скок напред“. Все пак думите на Сталин – „Една смърт е трагедия, един милион е статистика“ – остават най-мрачният маркер за неговото отношение към човешкия живот.