В Алжир професията на лекаря се превръща в опасен за живота занаят. Последните трагични случаи с двама млади специалисти – неврохирурга д-р Аймен Бадис, погълнат от сърдечен удар след изнурително 24-часово дежурство, и една анестезиоложка, чиято смърт колегите ѝ приписват на пълно физическо и психическо изтощение, са само върхът на ледената планира от системни проблеми.

Конфликтът между медицинската общност и властите се задълбочава, особено след като Министерството на здравеопазването отрече една от лекарките да е била на нощна смяна в момента на смъртта си. Този жест бе посрещнат с гняв от синдикатите, които обвиняват правителството, че умишлено игнорира натрупания професионален натиск и превръща болниците в зони на риск вместо в места за лечение.

Това не са изолирани инциденти, а част от дългогодишна криза. Още през 2018 г. хиляди лекари излязоха на улиците, протестирайки срещу ниските заплати и принудителното разпределяне в райони без никаква инфраструктура. Вместо реформи, протестиращите се сблъскаха с репресии – пример за това е случаят с Шараф Един Талхауи, който прекара време в затвора заради участието си в протестни движения, обвинен в разпространение на фалшиви новини.

Реалността в алжирските болници е далеч от оптимистичните твърдения на президента Абделмаджид Тебун, че страната притежава най-добрата здравна система в Африка. Докато статистиките на СЗО показват прилично съотношение на лекарите към населението, на терен липсват базови неща. Скенерът и рентгеновите апарати често стоят счупени с месеци, а лекарите изпълняват до 10 дежурства на месец, като получават заплащане само за шест от тях.

Тази безизходица води до масово бягство на мозъци към Франция. Алжир е най-големият източник на лекари извън ЕС, практикуващи във Франция, като близо 39% от тези специалисти притежават алжирска квалификация. Парадоксът е, че дори там те често се сблъскват с тежки финансови условия и бавен процес на признаване на дипломите, печелейки суми, близки до минималната заплата във Франция.

Мотивацията за емиграция обаче не е само финансова. Липсата на професионално развитие, претъпканите спешни отделения и нарастващият брой нападения срещу медицинския персонал в Алжир карат дори тези, които печелят добре в частния сектор, да търсят спасение в чужбина. Синдикатите настояват за спешна ревизия на декретите за дежурствата и повишаване на минималната заплата, за да се спре “човешкият кръвоизлив” в здравната система.