През 1965 г. група отегчени тийнейджъри се измъкват тайно от своя пансион в Тонга, надявайки се да отплават до Фиджи или дори до Нова Зеландия. Вместо това, мощна буря ги отнася на стотици мили на юг към необитаем остров. Момчетата изглеждат обречени. Но, колкото и невероятно да звучи, тези корабокрушенци успяват да оцелеят на отдалечения остров в продължение на следващите 15 месеца преди спасяването им.

Въпреки че историята им често е наричана „истинският Повелител на мухите“, преживяното от младежите няма нищо общо с мрачния роман на Уилям Голдинг. За разлика от измислените герои, шестте момчета работят заедно, грижат се един за друг и поддържат желязна дисциплина и дух.

Бягство в неизвестното и осем дни в океана

През юни 1965 г. Сионе, Стивън, Коло, Дейвид, Люк и Мано – на възраст между 13 и 18 години – решават да потърсят приключения. Омръзнало им от строгите правила в пансиона в Нуку’алофа, те открадват малка лодка и потеглят през нощта. Но природата има други планове. Докато момчетата спят, се разразява буря, която разкъсва платното и поврежда кормилото.

В продължение на осем дни те се носят безцелно из Тихия океан без карта, компас или прясна вода. На осмия ден съзират суша – вулканичния остров Ата. Това парче земя ще бъде техен дом за повече от година.

Живот в хармония на остров Ата

Още в първия ден момчетата сключват пакт: да се грижат един за друг. Те започват и завършват всеки ден с молитва и песен. Разделят си отговорностите – едни се грижат за храната, други за огъня, а трети за поддръжката на лагера. Когато възникне спор, правилото е просто: „виновникът“ се оттегля за няколко часа на брега, за да се успокои, след което се извинява на групата.

В кратера на вулкана те откриват следи от предишни обитатели – диви пилета, банани и таро. Успяват да запалят огън едва след три месеца опити и оттогава го поддържат денонощно в продължение на една година. Изграждат си къща от кокосови палми и легла от бананови листа.

Чудото на спасението

През септември 1966 г. австралийският моряк Питър Уорнър преминава покрай Ата със своя риболовен кораб. С бинокъла си той забелязва необичайни опожарени участъци на острова. Изведнъж от водата се появяват плуващи момчета. Едно от тях се качва на борда и извиква: „Казвам се Стивън! Тук сме шестима и мислим, че сме тук от 15 месеца!“

В родината им вече са ги отписали. Проведени са били погребални служби, а семействата им са били потънали в скръб. Новината за оцеляването им е обявена за истинско чудо. Въпреки че първоначално са арестувани за кражбата на лодката, Питър Уорнър плаща обезщетение на собственика, продавайки правата за филмиране на историята им, и по-късно ги наема на работа в своя кораб.

Години по-късно Мано споделя, че на острова е научил повече, отколкото в училище. Научил е най-важния урок: че когато хората работят заедно и си вярват, няма невъзможни неща за оцеляване.