Парадоксът е поразителен: една от най-големите нефтедобивни сили в света се сблъсква с тежък недостиг на горива за собствените си граждани. Актуални данни показват, че в Русия едва 28% от бензиностанциите разполагат с гориво, което е рязък спад спрямо 41% от предходната седмица. Ситуацията е достигнала критична точка дори в Москва, където за първи път се forming опашки, а наличността на бензин AI-92 е сведена до едва една на всеки десет станции.

Корените на тази криза се крият в успешната кампания с дронове на Украйна, насочена директно срещу руската нефтена инфраструктура. Към началото на юли почти всеки голям рафинериен завод в страната е бил ударен поне веднъж. Резултатът е катастрофален за производството – над половината от националния капацитет за рафиниране е повреден, което е създало дневен дефицит от около 35% спрямо летните потребности на пазара.

Въпреки че президентът Владимир Путин публично определя ситуацията като “некритична”, реалността на земята е различна. В почти всички региони са въведени строги ограничения: от лимити за количеството гориво на клиент (между 40 и 60 литра) до системи за рациониране чрез QR кодове и схеми за зареждане според четността на регистрационните номера на автомобилите.

Опитите на Кремъл да запълни празнините чрез внос също срещат сериозни пречки. Макар Русия да е забранила износа на бензин и дизел, тя е принудена да внася горива от Беларус, Казахстан и дори Мароко. Въпреки това, значителни количества горива остават блокирани в пристанище Мурманск поради конфликти между доставчиците и държавния регулатор относно цените на тон.

За да се справи с недостига, правителството е принудено да върне в употреба нискокачествени горива от стандарти Евро-2, Евро-3 и Евро-4, които бяха забранени преди десетилетие. Тези горива с високо съдържание на сяра не само замърсяват въздуха, но и могат сериозно да увредят съвременните двигатели, което е знак за отчаяние в опитите за стабилизиране на пазара.

Социалното напрежение расте, но отговорът на властите е репресивен. В различни градове са задържани и глобени граждани, които публично се оплакват от липсата на гориво или посочват несправедливостта, че държавните служители зареждат без ограничения, докато обикновените шофьори са подложени на строг режим на рациониране.