Екстремните горещини, които обгърнаха Европа през последното лято, донесоха не само рекордни температури, но и неочаквани открития. Поради сериозната суша нивата на Дунав паднаха до критични стойности, превръщайки реката в истински исторически архив, който разкрива тайни, останали скрити в дълбините десетилетия наред.

В близост до словацкото село Вирт един случаен минувач забеляза нещо стряскащо – огромна морска мина, която все още беше активна. Този железен гигант, тежащ над 680 килограма, бе останал скрит под повърхността, докато реката не се оттегли достатъчно, за да го изложи на вид.

Операцията по отстраняването на експлозива приличаше на сцена от екшън филм. Речният транспорт в южната част на Словакия бе временно спрян, а специалистите използваха модифициран пожарен камион с пясъчно легло, за да транспортират опасния обект безопасно. В крайна сметка мината бе поставена в дълбока яма и унищожена чрез контролиран взрив.

Тази находка е пряк резултат от т.нар. „Операция Градинарство“ (Operation Gardening), предприета от британското кралско военно въздушно флотилия (RAF) през 1944 година. Целта на операцията е била „засяването“ на мини в европейските реки и морета, за да се блокират доставките на нацистките войски. Пилотите са рискували живота си, летейки изключително ниско над водата, за да поставят тези капани с хирургическа точност.

Но мината в Словакия не е единствената тайна, която реката е „изплюла“. Сушата разкри над 200 нацистки кораба, потопени умишлено, за да се спре настъплението на Съветския съюз. В Унгария и Сърбия бяха намерени останки от войници и други боеприпаси, а в България археолозите откриха останките от мост от IV век, построен при император Константин I, който се счита за един от най-дългите мостове от античността. В Унгария дори бе открит римски олтар, посветен на Юпитер.

Докато историята се разкрива пред очите ни, властите в региона предупреждават гражданите да бъдат изключително внимателни. Търсенето на „съкровища“ в изсушеното речно легло може да се окаже фатално, тъй като много от тези обекти остават смъртоносни дори след 80 години, а самоволното разкопаване може да унищожи ценни археологически находища.