Представете си човек, чийто интелект надминава този на Алберт Айнщайн със 100 точки, но който избира да прекара дните си в анонимност, работейки като обикновен чиновник. Това е историята на Уилям Джеймс Сайдъс – момчето чудо, което светът не успя да разбере. Роден през 1898 г. в Бостън, той е бил обект на огромни очаквания от страна на родителите си, Борис и Сара, които инвестирали всичко в неговото ранно развитие.

Още на 18-месечна възраст Уилям е четял вестници, а до шестата си година е владеел множество езици, сред които руски, немски, френски и турски. Неговият ум е бил толкова плодовит, че е създавал собствени езици и е пишел философски трактати. Харвард приема това дете-чудо едва на девет години, макар да му позволява да започне обучението си две години по-късно. На 16 години той вече е дипломиран висшист, но вместо бляскава кариера, той избира самотата.

Оценките за неговото IQ варират между 250 и 300, което го поставя в категория, недостъпна за обикновените смъртни. Въпреки това, Сайдъс често е споделял, че иска единствено да живее перфектния си, уединен живот, далеч от шума на тълпата. Кратък престой като преподавател в Тексас завършва с разочарование, тъй като той не успява да се впише сред студентите, които често са били по-възрастни от него.

Животът му е белязан и от сблъсъци с правосъдието след политически протест през 1919 г., което допълнително го отчуждава от обществото. Той сменя множество нископлатени позиции, опитвайки се да избегне вниманието. Дори когато пресата се опитва да го превърне в сензация, той отвръща с дела за накърняване на личното пространство, които обаче губи. Сайдъс умира през 1944 г. от мозъчен кръвоизлив, напълно сам и без средства, оставяйки след себе си въпроса дали обществото е прекършило най-големия ум на своето време.