В началото на 20-и век човечеството се изправи пред медицинска мистерия, която и до днес предизвиква ужас сред историците на медицината. Известна като енцефалит летаргика или „сънна болест“, тази патология се разпространи светкавично между 1915 и 1930 г., поразявайки над един милион души и отнемайки живота на близо половин милион от тях. Болестта се появи внезапно, промени съдбите на хиляди и след това сякаш просто се изпари в нищото.

Първите сериозни описания на състоянието идват от австрийския невролог Константин фон Економо през 1917 г., докато френският лекар Жан-Рене Крюше наблюдава подобни симптоми в редиците на армията. Пациентите изпадали в състояние на екстремна летаргия, придружена от главоболие, висока температура, зрителни смущения и психиатрични отклонения. В най-тежките случаи оцелелите оставали в състояние на „живи статуи“ – напълно обездвижени, но с активни умове, затворени в тела, които не им се подчиняват.

Връзката с опустошителната пандемия от Испански грип по това време често се обсъжда, но науката така и не доказа директна зависимост. Болестта остава необяснима: тя не показваше единна клинична картина, а симптомите варираха от хронична умора до тежки форми на паркинсонизъм. Децата, заразени с този вирус, често развиваха тревожни поведенчески промени – от импулсивна жестокост до самонараняване, което впоследствие прерастваше в пълна емоционална отчужденост.

Опитите за лечение през 20-те години на миналия век бяха обречени на провал, като нито един от близо 80-те тествани метода не даде траен резултат. Дори по-късните опити с медикамента L-DOPA, станали известни благодарение на трудовете на Оливър Сакс и филмовата адаптация „Будни очи“, показаха само временно подобрение. Пациентите, които първоначално сякаш се „събуждаха“ от своето състояние, скоро след това развиваха тежки странични ефекти.

Днес енцефалит летаргика остава една от най-големите загадки в историята. Липсата на доказан причинител и фактът, че болестта изчезна почти толкова бързо, колкото се появи, оставя отворен въпроса дали човечеството не е изправено пред риск от нейното завръщане. Медицината все още няма отговор защо този неврологичен кошмар избра точно този период от време, за да се появи, и какво го принуди да отстъпи пред съвременната наука.