Когато си представяме древни египетски мумии, първите асоциации обикновено са за прах, затворени гробници и миризма на разложение. Но истината се оказва много по-изненадваща. Ново научно изследване разкрива, че тези древни останки, благодарение на изящното изкуство на балсамирането, притежават аромати, които са далеч от отвратителните.

В публикувано в Journal of the American Chemical Society проучване, химици за първи път извършват систематичен анализ на ароматите при няколко мумии от различни епохи. Резултатите са поразителни: вместо миризма на смърт, изследователите откриват нотки на дървесина, подправки и сладкишност, които напомнят за дим, чай, цветя и благоразние.

Идеята за това проучване се ражда в ума на Матия Стърлич от Университета в Любляна, след като той посещава консервационна лаборатория и забелязва, че една новопристигнала мумия мирише необичайно приятно, почти като козметичен продукт. Това го подтиква да провери дали това е общо явление или просто случайност.

Тайната на тези приятни миризми се крие в самия процес на мумификация, който е бил изключително прецизен и е продължал около 70 дни. Целта е била тялото да бъде приготвено за отвъдното, като се премине през няколко ключови етапа:

• Премахване на органите: Мозъкът се изважда през ноздрите с помощта на специални куки. През разрез в корема се изваждат белодробът, стомахът, черният дроб и червата, които се третират отделно и се съхраняват в канопически съдове.
• Сърцето като център: Сърцето остава в тялото, тъй като е смятано за седалището на разума и емоциите, необходимо за теглене в отвъдното.
• Дехидратация: Тялото се покрива с натрон (естествена сол), за да се отстрани цялата влага и да се спре разлагането.
• Очистване и ароматизиране: След изсушаването тялото се почиства с вино и подправки. Накрая се намазва с ценни масла и смоли, включително тамян, мирра, кедрово масло и смола от невендорук, за да се постигне божествен аромат и еластичност на кожата.

За да уловят тези миризми, без да увреждат ценните останки, екипът използва „неразрушаващ“ метод, заимстван от парфюмерията. Чрез малки форми и вакуум, ароматните молекули се засмукват в специални полимерни касети. Позволено е да се вземат проби директно от саркофазите в Египетския музей в Кайро, което разкрива огромно разнообразие в „рецептите“ за балсамиране според епохата.

Не всичко обаче е лесно за идентифициране. Например откриването на нонанал – съединение с мирис на восък и портокалова кора – може да бъде както остатък от оригиналните масла, така и резултат от биоразграждане на тъканите през хилядолетията.

Това изследване има както образователна, така и практическа стойност. От една страна, учените планират да реконструират тези аромати, за да позволят на посетителите в Кайро да „помиришат“ историята. От друга страна, промяната в миризмата – от сладка към ранцидна – служи като ранно предупреждение за кураторите, че мумията започва да се разлага, което позволява своевременна намеса за консервация.