Филмът от 2014 г. „Несломен“ разказва вълнуващата история на Луис Замперини – бивш олимпиец и бегач, който става военнопленник в Япония по време на Втората световна война. Докато е в плен, Замперини е подложен на системни мъчения от пазач, когото затворниците наричат „Птицата“.

Истинското име на този човек е Муцухиро Ватанабе и той е бил далеч по-жесток, отколкото филмът успява да покаже. Ватанабе, ефрейтор от японската армия, е бил изключителен садист, който е изпитвал истинско удоволствие от побоите над затворници. Според свидетелства той толкова се е възбуждал от насилието, че често се е появявала пяна на устата му.

Привилегировано детство и смазано его

Роден на 18 януари 1918 г., Муцухиро Ватанабе израства в голямо богатство. Семейството му притежава хотели и имоти в Токио, а самият той е обслужван от слуги и се радва на лукс, включително частен басейн. По-късно учи френска литература в престижния университет Васеда. Когато започва войната, Ватанабе се записва в армията с големи очаквания.

Поради образованието и произхода си той вярва, че веднага ще стане офицер. Вместо това е назначен като обикновен ефрейтор. Според биографите това е моментът, който го пречупва психологически. Изпълнен с ярост и завист към офицерите, той пренасочва това унижение към затворниците под негов контрол.

Кошмарът на лагера „Омори“

Ватанабе бързо си спечелва репутацията на най-мразения пазач, дори сред собствените си колеги. Той е бил непредсказуем, избухлив и склонен към крайно насилие. Една от основните му мишени става Луис Замперини, който пристига в лагера през 1944 г.

Замперини описва Ватанабе като човек, който е удрял затворници в лицето с тежки метални катарами на колани. В един случай Ватанабе ударил Замперини толкова силно в слепоочието, че олимпиецът оглушал с едното ухо за две седмици. Друг път го принудил да държи тежка дървена греда над главата си – подвиг, който Замперини извършил в продължение на 37 минути под заплахата да бъде пребит до смърт.

Освен физическото насилие, „Птицата“ прилагал и психологически тормоз. Той изгарял писма от вкъщи пред очите на затворниците и унищожавал техни семейни снимки. Неговите настроения се сменяли рязко – в един момент давал бонбони на пленниците, а в следващия ги пребивал жестоко.

Живот след войната: Бягство и липса на разкаяние

След края на войната генерал Дъглас Макартър поставя Ватанабе под номер 23 в списъка на най-издирваните военни престъпници в Япония. „Птицата“ обаче изчезва. Той се крие в планините в продължение на седем години, докато майка му дори издига паметник в негова чест, мислейки го за мъртъв.

През 1952 г. обвиненията срещу него са свалени и той се появява отново, изграждайки успешна кариера като продавач на застраховки. Ватанабе запазва мълчание за миналото си до 1998 г., когато дава интервю за телевизия CBS.

В интервюто той не изразява никакво разкаяние, твърдейки, че е третирал пленниците като „врагове на Япония“. Въпреки че Луис Замперини се опитва да се срещне с него, за да му прости лично, Ватанабе отказва срещата. Садистичният пазач умира през 2003 г., без никога да се извини за стореното.