През 60-те години на XVIII век френската провинция Жеводан се превръща в сцена на истински кошмар. Едно създание, станало известно като Звяра от Жеводан, убива стотици хора по изключително жесток начин. И до днес никой не знае със сигурност какво точно е представлявало то – вълк, екзотичен хищник или нещо много по-зловещо.

Между 1764 и 1767 г. злото броди из тихите хълмове на Южна Франция. Звярът напада стотици, често прегризвайки гърлата на жертвите си. Страхът парализира региона в продължение на три години, докато ловци от цялата страна, а по-късно и самият крал Луи XV, се опитват да спрат клането. Въпреки че атаките спират в края на десетилетието, загадката остава. Дали е било митично същество, избягал лъв или просто продукт на масова истерия?

Първите стъпки на ужаса

До 1764 г. Жеводан е изолиран и спокоен планински район. Всичко се променя през една пролетна вечер, когато млада жена, пасяща говеда, едва успява да се спаси от нападение. Тя описва нападателя си като животно, което „прилича на вълк, но не е вълк“. Тя оцелява само благодарение на стадото си, което я защитило.

Два месеца по-късно, 14-годишната Жан Буле няма същия късмет. Тя става първата официална жертва, убита на 30 юни. Първоначално местните смятат, че това са обичайни набези на вълци, но броят на жертвите започва да расте главоломно. Деца изчезват и биват намирани частично изядени, а до септември вече има и първата жертва сред възрастните – 36-годишна жена, убита пред прага на собствения си дом.

Мащабният лов за чудовището

Заплахата става толкова сериозна, че капитанът на пехотата Жан-Батист Дюамел и правителственият пратеник Етиен Лафон организират мащабна акция. Над 30 000 доброволци се включват в преследването на Звяра. Наградата за главата му се равнявала на годишна заплата, което мотивирало мнозина.

Въпреки огромните усилия, животното се оказва твърде умно. Ловците залагали капани и отровни примамки, а някои доброволци дори се преобличали като жени, за да го привлекат, но без успех. Дюамел описва съществото с „гърди, широки колкото на кон“ и „тяло, дълго като на леопард“ с червена козина и черна ивица на гърба. Разказите на свидетели твърдели, че то може да ходи на задните си крака и че кожата му отблъсква куршуми.

Смелостта на местните жители

Докато професионалните ловци се провалят, обикновените хора започват да се отбраняват. 10-годишният Жак Портефе повежда група деца, които успяват да отблъснат Звяра с пръчки. По-късно младата Мари-Жан Вале пронизва съществото в гърдите с байонет при сблъсък край река Деж, печелейки си прозвището „Девицата от Жеводан“.

Крал Луи XV най-накрая изпраща личния си оръженосец, 71-годишния Франсоа Антоан. През септември 1765 г. Антоан убива огромен вълк, който е препариран и изпратен в Париж. Ужасът обаче се завръща само няколко месеца по-късно. Нападенията стават още по-свирепи и безстрашни. Краят на терора настъпва едва на 19 юни 1767 г., когато местен фермер застрелва друг вълк, в чийто стомах са открити човешки останки.

Какво е бил Звярът всъщност?

Най-популярната теория е, че Звярът е бил необичайно голям и агресивен вълк или глутница вълци. Някои обаче смятат, че става дума за екзотично животно, избягало от частен зверинец – вероятно хиена или лъв, които французите по това време не са познавали и са възприемали като митични същества.

Съществува и по-мрачна хипотеза: че зад маската на „животното“ се е криел сериен убиец, който е използвал вълча кожа или дресирано куче, за да тероризира хората. Истината вероятно никога няма да излезе наяве, оставяйки Звяра от Жеводан като една от най-големите енигми в европейската история.