През 30-те години на миналия век, в разгара на Голямата депресия, Ню Йорк е бил място на отчаяние и мрачни схеми. В един нелегален бар в Бронкс, собственост на Тони Марино, се ражда един от най-абсурдните и същевременно зловещи заговори в криминалната история. Група мъже, по-късно наречени „Тръстът на убийствата“, решават да забогатеят бързо, като ликвидират един от редовните си клиенти – Майкъл Малой. Планът бил прост: застраховат живота му и го оставят да се напие до смърт. Но никой не подозирал, че Малой ще се окаже почти безсмъртен.

Майкъл Малой бил ирландски емигрант без семейство и постоянен дом, чието ежедневие се въртяло около алкохола. Тони Марино и съучастниците му Франсис Паскуа, Даниел Крисберг и Джоузеф Мърфи смятали, че той е идеалната жертва. Те го подмамили да подпише застрахователни полици за над 3500 долара, вярвайки, че тялото му, изтощено от пиене, ще предаде фронта до дни. Но вместо да умре, Малой изглежда се подмладявал от безплатното уиски, което му сервирали денонощно.

Когато традиционният алкохол не свършил работа, „Тръстът“ преминал към по-драстични мерки. Започнали да му сервират дървесен спирт – течност, която обикновено ослепява или убива при минимални дози. Малой го изпивал с удоволствие и искал още. Последвали коктейли с антифриз, терпентин и дори отрова за плъхове. Изненадващо за всички, ирландецът не само оцелявал, но и се появявал на следващия ден в бара с думите: „Ей, момчета, голяма жажда ме гони!“.

Разочаровани от неуспеха на отровите, заговорниците решили да променят тактиката. Те сервирали на Малой сандвичи с развалени сардини, смесени с метални стружки и пирони. Той ги изяждал и питал дали няма още. В една ледена зимна нощ го извели в парка, съблекли го гол и го залели със студена вода, оставяйки го да замръзне. На сутринта Малой се върнал в бара, оплаквайки се само от лека настинка. Дори когато наели таксиметров шофьор да го прегази, той се появил седмица по-късно, куцайки, но готов за нова чашка.

Краят на „Железния Майк“ дошъл едва през февруари 1933 г., когато убийците използвали по-директен метод. След като го приспиват с огромно количество алкохол, те вкарват маркуч в устата му, свързан с газовата инсталация, и го задушават с въглероден оксид. Този път Малой не се събудил. Но триумфът на убийците бил кратък. Подозрителните обстоятелства около смъртта му и предишни застрахователни измами на Марино привлекли вниманието на полицията.

Справедливостта не закъсняла. Членовете на „Тръста на убийствата“ започнали да се топят един друг пред властите. В крайна сметка четиримата основни заговорници били осъдени на смърт и екзекутирани на електрическия стол в затвора „Синг Синг“ през 1934 г. Историята на Майкъл Малой остава в летописите като един от най-фрапантните примери за човешка издръжливост и иронията на съдбата, която застига онези, решили да спечелят от нечия смърт.