Либия отново потъна в хаос, но този път искрата не беше само политическа, а буквално изпепеляваща. При температури, достигащи 50 градуса по Целзий, жителите на Триполи се оказаха изправени пред ужасяващи прекъсвания на електроенергията, които продължават до 14 часа на ден. Тази непоносима жега превърна градското пространство в огнище на социален взрив, принуждавайки хиляди хора да излязат на улиците.

Протестите бързо ескалираха в мащабна кампания на гражданско неподчинение. Демонстрантите блокираха ключови пътни артерии, като кръговете Набрас и Гиран, използвайки горящи гуми и земни бариери. Държавни институции, включително Министерството на външните работи, Централната банка и национални медийни канали, бяха принудени да затворят вратите си, докато гневът на тълпата се насочи директно към правителството на Абдулхамид Дбейбах.

Зад недоволството стои дълбока системна криза. Докато гражданите страдат в тъмнина, милиарди от петролните приходи на страната – най-големите в Африка – изглежда са изчезнали или са били използвани като оръжие в борбата за власт. Либията остава разкъсана между две съперни администрации в Триполи и Бенгази, а липсата на национални избори от 2014 г. на гръб разширява пропастта между елитите и народа.

Ситуацията става все по-опасна с намесата на въоръжени групировки. В Мисрата бяха забелязани военни конвои, демонстриращи сила, а в Джанзур се появиха съобщения за стрелба по протестиращи от страна на проправителствени сили. Въпреки предупрежденията на сигурностите служби за „твърд отговор“ срещу всеки, който застрашава стабилността, напрежението в столицата остава на максимум.

Това не е първият път, когато Триполи избухва заради корупция и енергийна криза, но мащабът на сегашните събития подсказва, че търпението на хората е изчерпано. Исканията за пълна смяна на управлението както в изтока, така и в запада на страната, показват, че за либийците вече не става въпрос само за ток, а за базово право на справедливост и функционираща държава.