Повечето хора познават мита за Атлантида, но в реалния свят съществуват истински потопени земи. Една от най-завладяващите е Зеландия – континент, който се крие под вълните на Тихия океан, а Нова Зеландия е всичко, което е останало от него над морското равнище.

Този огромен масив, простиращ се на близо два милиона квадратни мили, отдавна привлича вниманието на учените. Официалното изследване на областта започва през 90-те години, когато океанографът Брус Луендайк забелязва аномалии на морското дъно, докато изучава древния суперконтинент Гондвана.

Учените са установили, че Зеландия се е отделила от днешна Австралия и Антарктида преди около 80 милиона години, а 60 милиона години по-късно е потънала. Само шест процента от нейната територия днес стърчат над водата като Нова Зеландия и прилежащите острови.

Какво превръща една земя в континент?

За да бъде класифицирана като континент, земната маса трябва да отговаря на специфични критерии. Зеландия не е просто фрагмент, а е изградена от континентална кора, която е по-лека и по-дебела от океанското дъно. Тя включва магмени, метаморфни и седиментни скали, което доказва геоложката ѝ сложност.

Признаването ѝ за осми континент има и сериозни икономически измерения. Според правилата на ООН, признаването на континентален шелф дава права на страната да експлоатира природните богатства в него. Това открива достъп до залежи от изкопаеми горива на стойност милиарди долари.

През 2017 г. сондажи на дълбочина 4000 фута разкриха, че в миналото Зеландия е била покрита с тропическа растителност и е била обитавана от разнообразни животински видове, които са се придвижвали свободно през нейните някогашни върхове.

Днес изследователски екипи от цял свят работят по пълното картиране на този „скрит“ свят. С помощта на магнитни измервания и датиране на скални проби, учените съставят пълен геоложки портрет, който помага да разберем как тези земи са се разтегнали и потънали в бездната, оставяйки ни само малки напомняния за някогашния си облик.