Ерата на откритото възпоменание в Хонконг официално приключи с тежки съдебни решения, които изпращат трима ключови активисти зад решетките за дълги периоди. В петък местен съд наложи присъди между пет и седем години затвор на организаторите на ежегодните бдения в памет на жертвите от площад Тянанмън. Този акт предизвика вълна от международно недоволство и критики от страна на правозащитни организации и западни правителства.

Осъдените фигури са добре познати в борбата за граждански права: 69-годишният Лий Чеук-ян, 41-годишната Чоу Ханг-тунг и 74-годишният Албърт Хо. Те се намират в ареста още от 2021 година, когато бяха повдигнати първите обвинения по спорния Закон за националната сигурност, наложен от Пекин. Според съдебното решение от август, техните призиви за прекратяване на „еднопартийната диктатура“ в Китай директно нарушават конституционния ред.

Лий и Чоу, които отказаха да признаят вина, получиха съответно седем години и седем години и три месеца лишаване от свобода. Бившият депутат Албърт Хо, който се призна за виновен по-рано тази година, бе осъден на пет години и два месеца. Въпреки тежките присъди, активистите демонстрираха висок дух, усмихвайки се и махайки на своите поддръжници в съдебната зала.

Особено впечатляващо бе изказването на Чоу Ханг-тунг, която е адвокат по професия и избра да се защитава сама. Тя заяви пред съда, че не изпитва никакво разкаяние за действията си. Според нея обвинението е прозрачен опит на властите да заличат историческата памет за събитията от 4 юни 1989 г., като криминализират политически лозунги и мирни събирания.

Хонконг и Макао дълго време бяха единствените места под китайска власт, където публичното почитане на загиналите при потушаването на протестите в Пекин беше разрешено. Сега обаче тези традиции са практически забранени. Алиансът, който организираше мащабните бдения със свещи в парк „Виктория“, беше принуден да се разпусне под натиска на новите закони.

Репресиите не спряха до съдебните зали. Символи на съпротивата като „Стълбът на срама“ – скулптура в памет на жертвите – бяха демонтирани и премахнати от университетските кампуси. Прокуратурата дори поиска конфискация на архивите от музея, посветен на събитията от Тянанмън, като част от доказателствата по делото. Съдбата на тези артефакти остава неясна, докато властите решават въпроса за тяхната собственост.

Този процес е ясен знак за трансформацията на Хонконг от автономен финансов център в територия под строгия идеологически контрол на Китай. Докато международната общност осъжда присъдите, Пекин продължава своята кампания за „изчистване“ на публичното пространство от всякакви форми на политическо инакомислие.