Историята на Хана Ъп е едно от най-озадачаващите изчезвания на нашето съвремие. Младата жена, чийто живот е белязан от редкия психологически феномен „дисоциативна фуга“, оставя след себе си повече въпроси, отколкото отговори. Това състояние, характеризиращо се с внезапна загуба на идентичност и памет, превръща ежедневието ѝ в поредица от необясними бягства.

Първият епизод се разиграва през 2008 г. в Ню Йорк, когато 23-годишната учителка изчезва безследно по време на джогинг. Тя е открита три седмици по-късно в силно объркано състояние, без никакъв спомен за изминалите дни. За нея времето е спряло в момента, в който е тръгнала да тича, но реалността е доказала обратното чрез записи от камери, показващи я да се движи из града като непознат за самата себе си човек.

Пет години по-късно, през 2013 г., Хана отново изчезва. Този път случаят е по-кратък – тя е намерена след два дни край поточе, отново в състояние на пълна дезориентация. Въпреки че семейството ѝ се надява това да е последната криза, съдбата има други планове. През 2017 г., докато живее на остров Сейнт Томас, тя изчезва за трети път и до днес остава в неизвестност.

Последният ѝ изчезване съвпада с настъпването на опустошителните урагани „Ирма“ и „Мария“. Хана е видяна за последно на път към морето за сутрешно плуване. На плажа са открити личните ѝ вещи, включително телефон и документи, но тя самата е изчезнала. Година по-късно на близки острови са открити човешки останки, но поради напредналата декомпозиция идентификацията е била невъзможна.

Въпреки че най-вероятният сценарий е трагичен инцидент в бурните води, близките ѝ продължават да живеят с надеждата, че тя може би отново е изпаднала в състояние на фуга и някъде води нов живот, напълно забравила за миналото си. Нейната история остава символ на крехкостта на човешкия ум и мистериите, които науката все още не може напълно да разгадае.