Историята за семейство Смърл преди десетилетия предизвика истинска медийна буря. Твърденията на Джак и Джанет Смърл за паранормални явления – левитация, гнилостни миризми и пронизващи нощта викове – превърнаха малкия град Уест Питстън в Пенсилвания в център на международното внимание и привлякоха известните демонологи Ед и Лорейн Уорън.

Уорън посрещат семейството през 1986 г., като Ед бързо стига до заключението, че домът е завладян от „изключително мощен“ демон. Двойката прекарва месеци в къщата, събирайки доказателства, основно под формата на аудиозаписи, които според тях доказват присъствието на зловещата сущност.

Този случай стана основа за книгата „The Haunted“ от 1986 г. и по-късно вдъхнови новия филм „The Conjuring: Last Rites“. Но както при всеки случай, свързан с Уорън, се появява и сериозен скептицизъм относно автентичността на разказите.

Началото на кошмара

През август 1973 г. Джак и Джанет Смърл се настаняват в къща в Уест Питстън заедно с двете си деца. В другата част на сградата живеят родителите на Джак. Скоро след нанасянето семейството започва да забелязва странности: инструменти изчезват необяснимо, по стените се появяват петна, които не могат да бъдат замазани, а в въздуха се носи внезапен и отвратителен мирис. Дори изключени от тока уреди в кухнята започват да пламват.

С времето събитията стават по-агресивни. Джанет твърди, че е била атакувана от невидимо присъствие по време на сън, а Джак разказва за сенчести фигури, които се движат из стаите. В най-тежките моменти семейството и дори кучето им са били хвърляни към стените, а Джак твърди, че е бил обект на многократно сексуално насилие от страна на демона. През януари 1986 г. отчаяните родители търсят помощ от Ед и Лорейн Уорън.

Разследването на Уорън

При посещението си в дома, Ед Уорън призовава името на Исус и заповядва на духа да се разкрие. Реакцията е незабавна – стаята става ледено студена, появява се миризма на гнилост, а пред огледалото се материализират слизести нишки, които изписват вулгарни обиди, призовавайки го да напусне къщата.

Според Уорън, сущността е била „мощна, неосезаема и много опасна“. Те прекарват месеци в изследвания и събират часове записи на странни звуци.

Скептици и научни обяснения

Не всички обаче са убедени. Професорът по философия Пол Кърц определя историята като „измислица и шарлада“, подчертавайки липсата на научни квалификации на Уорън. Някои специалисти дори предлагат психиатрична помощ на семейството, предполагайки халюцинации или заблуди, но Смърл отказват.

Църквата също се намеси, като един свещеник извършва три екзорцизма, но всички те се оказват безуспешни. Джанет Смърл твърди, че демонът просто се е премествал между двете части на къщата, за да избегне ритуала.

Скептиците посочват и медицинското минало на Джак Смърл, който е претърпял операция за отстраняване на вода от мозъка и е страдал от загуба на краткосрочната си памет след менингит в младостта си.

В крайна сметка семейството напуска дома и се премества в Уилкс-Баре. Интересното е, че следващите обитатели на къщата – Дебра Оуънс и друг мъж – заявяват, че никога не са преживели нищо свръхестествено. Въпреки че Смърл никога не са признали историята за измислена, липсата на неоспорими доказателства оставя случая в сферата на нерешените мистерии… или добре разказаните хорър истории.