Представете си да полагате най-важните изпити в живота си не в тихата атмосфера на училищна класа, а в разпъната палатка сред прахта на разрушен град. Това е реалността за хиляди ученици в Газа, които се подготвят за националните изпити „Тауджихи“ между 20 юни и 8 юли. В територия, където образователната система е почти напълно парализирана, желанието за знание се сблъсква с безалтерната липса на инфраструктура.

Мащабите на разрушенията са стряскащи. Според данни на UNICEF, над 91% от образователните заведения в региона изискват пълно възстановяване или сериозен ремонт. Над 740 училища са напълно извън употреба, а останалите са превърнати в приюти за вътрешно разселени хора. Общо около 658 000 деца са лишени от редовно присъствено обучение в продължение на повече от две последователни години.

Организирането на учебен процес в такива условия е истинско предизвикателство. Местните образователни власти се борят да осигурят най-базовите неща – столове, за да не седят учениците на земята, и минимално количество канцеларски материали. Липсата на учебници и бележки прави подготовката почти невъзможна, но Министерството на образованието се опитва да помогне на всички, отваряйки регистрация дори за тези, които са пропуснали изпити през последните три години, за да се компенсира натрупаното изоставане.

Освен физическите трудности, младите хора носят тежък психологически товар. Преподавателите отбелязват сериозни разстройства, особено при най-малките, породени от ужасите на войната. Училищните палатки се превръщат не само в места за учене, но и в опит за връщане към нормалния живот и социализация, която е жизненоважна за психичното здраве на децата.

Разселението е още един фактор, който задълбава неравенството. Много ученици са принудени да мигрират от северните части на Газа към юга, за да намерят възможност за учене. В резултат на това над половината от разселените ученици са концентрирани в южната част, докато в северната остават само 35%, което създава огромен дисбаланс в достъпа до образование.

Трагедията обхваща и академичния състав. Данни от OCHA и UNESCO сочат, че стотици учители са загинали, а над 1100 служители във висшето образование са били убити, заловени или ранени. Почти всички университетски сгради са повредени, което означава, че конфликтът не просто разрушава сгради, а системно унищожава интелектуалния капитал на бъдещите поколения.