Историята на Садег Саидиня е болезнителен пример за това какво се случва в Иран, когато бизнес успехът се сблъска с политическото недоволство. Управляващият популярна верига кафенета беше осъден на над 12 години затвор, а цялото му имущество беше конфискувано от държавата. Причината? Подкрепа за протестите през януари, изразена чрез публикации в социалните мрежи и призиви за стачки, които доведоха до временно затваряне на неговите обекти.

Това не е изолиран случай, а целенасочена атака срещу цялото семейство. Баща му, Мохамад Саидиня, основател на хранителния гигант, също стана мишена, като негови ресторанти бяха запечатани. Под огромна натиск Мохамад дори бе принуден да публикуе публично извинение и да се подчини на ayatollah, което много наблюдатели определиха като акт на отчаяние, написан под принуда.

Конфискацията на активи в Иран отдавна е превърната в мощно политическо оръжие. Този механизъм, заложен още през 1979 г. от Аятолах Рухола Хомейни, първоначално е бил представен като средство за преразпределение на богатствата към бедните. В действителност обаче, чрез 49-то членче от конституцията, държавата системно изземва имоти на предприемачи, активисти, художници и религиозни малцинства, като тези активи често попадат в ръцете на влиятелни структури като Setad.

Списъкът с жертви на този режим се разширява стръмно. Отвъд бизнес света, под ударени са и медийни личности, професори и световни спортни звезди. Легенди на иранския футбол като Али Карими, Али Даеи и Сардар Азмун, както и съдии като Алиреза Фагани, виждат активите си застрашени, докато в медийното пространство се водят агресивни кампании за техното дискредитиране.

Всичко това се развива на фона на кървавите събития от януари, провокирани от срива на иранския риал. Протестите обхванаха над 180 града, а броят на жертвите остава предмет на ожесточен спор. Докато официалните данни говорят за 3 100 загинали, ООН и различни правозащитни организации посочват цифри от 5 000 до над 30 000 души. Дори по-радикални твърдения, като тези на Доналд Тръмп за 65 000 жертви, подчертават мащаба на трагедията.

Международната общност, чрез Специалния докладчик на ООН и Високия комисар за правата на човека Волкер Тюрк, продължава да осъжда бруталното потискане на дисидентите. Иранският режим обаче отговаря с още по-строг контрол, замразявайки банкови сметки на стотици фигури в чужбина и превръщайки финансовото унищожение в основен инструмент за заглушаване на всяко недоволство.