Вечерята на кореспондентите от Белия дом традиционно е празник на свободата на словото, но присъствието на Доналд Тръмп превърна събитието в истински спектакъл на противоречията. След като първоначалният опит за организиране на събитието през април бе прекъснат от сериозен пробив в сигурността, президентът най-накрая се завърна пред журналистите, макар и в много по-стеснен кръг и под засилен надзор.

Стилът на Тръмп остана верен на себе си – часът му за говорене бе смесица от леки шеги и резки нападки. Той не пропусна възможността да иронизира присъстващите, определяйки ги като най-голямото стягане на хора със „синдром на Тръмп“ на едно място. Докато някои моменти изглеждаха почти приятелски, други бяха пряка атака срещу демократите и конкретни медийни личности.

Връзката между президента и американската преса остава една от най-турбулентните в модерната история. Тръмп продължава да използва термина „фалшиви новини“ като оръжие, като често прибягва до съдебни дела срещу медийни къщи. Неговата война с големите мрежи като NBC и ABC достигна нов връх, след като той призова за отнемане на лицензите им, защото не бяха излъчили негово обръщение в праймтайм.

Освен сериозните новинарски канали, Тръмп води и постоянна „битка“ с водещите на къснонощните шоута. Неговата радост от временното отстраняване от ефира на Джими Кимел е ясен знак за това колко сериозно приема хумора, насочен към него. За Тръмп тези комици не са просто забавление, а „губечи“, които се опитват да изкривят образа му.

Въпреки напрежението, вечерта завърши с типичния за него оптимизъм, включително и шеги за евентуален трети мандат. Този парадокс – президентът, който атакува пресата, е централна фигура на събитие, посветено именно на нея – подчертава дълбокото разделение в американското общество.