Историята на Джини Уайли звучи като мрачна приказка, но е жестока реалност без щастлив край. В продължение на 13 години момичето е държано в пълна изолация от собствения си баща, подложено на невъобразими мъчения, докато не бива открито през 1970 г. в състояние, което шокира социалните работници.

Бащата на Джини, Кларк Уайли, я смятал за умствено изостанала и наложил режим на пълно мълчание и изолация. Детето било приковавано към стол с гърне, не можело да говори и изглеждало много по-малко от реалната си възраст. След спасяването ѝ, Джини става обект на интензивни изследвания от учени, опитващи се да разберат дали е възможно придобиването на език след толкова дълга изолация.

Научният екип, ръководен от лингвисти и психолози, се изправя пред етични дилеми. Докато Джини показва забележителна способност да общува невербално и да разбира света, тя никога не успява да усвои граматическите структури на езика, което потвърждава теорията за „критичния период“ в развитието на мозъка.

След като финансирането за изследванията спира през 1975 г., животът на Джини се превръща в поредица от приемни домове, някои от които също са били злоупотребяващи. Тя губи прогреса, който е постигнала, и потъва в забрава. Майка ѝ прекратява всякакъв достъп на изследователите до нея след 1984 г.

Днес Джини Уайли живее в специализирано заведение, а опитите на хората, които искрено са се грижили за нея в миналото, да се свържат с нея, остават неуспешни. Нейната история остава болезнено напомняне за това колко крехка е човешката природа и как обществото често се проваля в грижата за най-уязвимите си членове.