Тринадесет дни след опустошителните внезапни наводнения, които разтърсиха Непал и Тибет, хималайската държава потъна в официален траур. В понеделник знамената над държавните институции бяха свалени наполовина, докато хиляди семейства изпълняваха финалните ритуали за своите близки. Според хиндуистката традиция, този период бележи края на първия етап от сбогуването с покойниците, но за мнозина болката е по-дълбока, тъй като телата на техните роднини все още не са открити.

Мащабите на природната стихия са потресаващи. Официалните данни сочат за над 1300 потвърдени жертви, но истинският ужас се крие в списъка на изчезналите, който наброява близо 5000 души. Сред тях има и много чужденци. В условията на пълна несигурност, някои семейства прибягнаха до символични погребения, извършвайки древни обреди без тленни останки, за да намерят поне частичен духовен покой сред хаоса.

В столицата Катманду атмосферата е напрегната. Близки на изчезнали работници се събраха пред ключови министерства с настояване за по-активни спасителни действия. Основният фокус на операциите в момента е насочен към 12 хидроенергийни проекта по поречието на река Бхотекоши. Там около 900 души се водят в неизвестност, като се предполага, че близо 500 от тях са заклещени в лабиринтите от тунели, затрупани от земни маси и отломки.

Въпреки изминалото време, надеждата все още не е угаснала напълно. През изминалия уикенд спасителите успяха да извадят жив китайски гражданин от една от електроцентралите, а ден по-рано бяха спасени двама непалски работници. Тези редки случаи на оцеляване дават стимул на международните екипи от Индия, Китай, Южна Корея и САЩ да продължат борбата с времето и природата.

Експертът по тунелно спасяване Арнолд Дикс, който консултира операциите, определя ситуацията като безпрецедентно предизвикателство. Той подчертава, че това не е единична спасителна мисия, а поредица от сложни операции, протичащи едновременно на различни локации, всяка със своите специфични опасности. По думите му, успехът в подобни ситуации зависи от отказа да се изостави надеждата, дори когато шансовете изглеждат минимални.

Армията на Непал уверява, че темпото на издирване не е отслабнало. Спасителните екипи работят на три нива – по земя, чрез въздушно наблюдение и дълбоко в тунелите. Целта е да се провери всяко възможно място, където може да има блокирани хора, докато нацията се опитва да осмисли мащаба на трагедията, превърнала се в едно от най-тежките бедствия в региона за последните десетилетия.