За почитателите на класическия мюзикъл „Веселото момиче“ (Funny Girl), образът на Ник Арнщайн е този на изтънчен джентълмен, чаровен комарджия и трагичен любовник. Но зад блясъка на Бродуей и изпълнението на Омар Шариф се крие една далеч по-нелицеприятна реалност. Истинският Ники Арнщайн не е просто романтичен авантюрист, а професионален измамник, чийто живот е белязан от лъжи, затвори и безсрамна експлоатация на жената, която го е обичала най-много.

Историята му не започва с аристократичен произход, а в Берлин през 1879 г., под името Юлиус Уилфорд Арндщайн. Преселвайки се в САЩ като дете, той бързо открива, че честният труд не е за него. Прякорът му „Ники“ всъщност идва от „Nickelplate“ – заради никелираните спици на неговия велосипед. Още като юноша той започва да участва в колоездачни състезания, но не за да печели, а за да ги „продава“. За него умишлената загуба в името на залозите била нещо романтично – първата стъпка в света на професионалните комарджии.

Между 1909 и 1912 г. Арнщайн вече е познат на полицията в Лондон, Париж и Монте Карло. Той е майстор на манипулацията, успявайки да измъкне хиляди долари от наивни жертви. Късметът му обаче се усмихва най-силно през 1912 г. във Филаделфия, където пътищата му се пресичат с тези на изгряващата звезда Фани Брайс.

Фани, известна със своя хумор и талант в шоуто на Зигфелд, се влюбва безнадеждно в него. Арнщайн се представя за успял бизнесмен и „промоутър на изобретения“, прикривайки факта, че по това време вече е женен за друга жена. Брайс по-късно си спомня, че той е бил изключително образован и културен, способен да омагьоса всяка компания в рамките на минути. „Разбира се, половината от нещата, които им казваше, бяха лъжи“, признава тя десетилетия по-късно.

Въпреки предупрежденията на майка си, Фани Брайс заживява в измисления рай на Ники. Той бързо започва да се възползва от нейния успех. Още в началото той обзавежда апартамента им с мебели за 10 000 долара, таксувани на нейно име. В Лондон я принуждава да наеме иконом и готвач, както и да му купи два състезателни коня. Ники винаги е бил „на прага на големия удар“, обещавайки милиони, които така и не идвали по легален път.

През 1918 г., след като първата му съпруга го развежда (и съди Фани за „отнемане на привързаност“), двамата най-сетне сключват брак. Но семейният живот е далеч от идилията. Още преди сватбата Ники прекарва две години в затвора Синг Синг за подслушване на кабели, докато Фани залага бижутата си, за да плаща за неговите обжалвания.

Големият скандал избухва през 1920 г., когато Арнщайн е обвинен в организирането на кражба на облигации на стойност 5 милиона долара (равняващи се на над 80 милиона днес). Властите го обявяват за „мозъка“ на операцията, на което Фани иронично отговаря: „Ники не може да вкара и електрическа крушка в фасунгата, камо ли да е мозък на нещо такова“.

Докато той е в бегство и по-късно в затвора Ливънуърт, Фани отглежда двете им деца – Франсис и Уилям. Ники обаче проявява минимален интерес към бащинството. Когато се завръща от затвора през 1927 г., вместо благодарност за лоялността на съпругата си, той продължава със своите изневери.

Това е последната капка за Брайс. Тя подава молба за развод, уморена от постоянните му лъжи и предателства. Арнщайн, с типичната си арогантност, се защитава саркастично, твърдейки, че намирал Фани за толкова красива, че се чувствал „неудобно“ в нейно присъствие и затова търсел компанията на „по-обикновени жени“. След развода той се мести в Калифорния, където се жени за трети път и продължава своя живот на дребни измами.

Интересното е, че Ники Арнщайн успява да „измами“ дори историята. Когато през 1939 г. излиза филмът „Rose of Washington Square“, вдъхновен от живота на Фани, той съди студиото за 400 000 долара, твърдейки, че образът му е представен несправедливо като страхливец и измамник. Той печели солидно обезщетение.

Години по-късно, когато „Веселото момиче“ се превръща в световен хит, Арнщайн не повдига правни претенции. Причината? Продуцент на мюзикъла е Рей Старк – съпругът на неговата дъщеря Франсис. Старк внимателно „изглажда“ семейните скелети, превръщайки престъпника в романтичен герой. Така Ники Арнщайн постига последния си голям удар: светът го запомня не като човека, който е ограбвал банки и сърца, а като очарователния Ник от големия екран.