Националната галерия в Лондон придоби впечатляваща картина от XVI век на стойност 22 милиона долара. Макар сумата да е огромна, истинският шок идва от самото произведение – мистериозен шедьовър, чийто автор остава неизвестен.

Платното, озаглавено „Богородицата и детето със светите Луи и Маргарита“, е изпълнено с традиционна религиозна символика, но съдържа и редица странни, почти сюрреалистични детайли. Сред тях е зелен, капещ дракон, от който спокойно излиза Света Маргарита – препратка към легендата, че тя е била погълната от Сатаната, но е успяла да избяга, след като кръстът ѝ е раздразнил стомаха на чудовището.

Но това е само началото на странностите. Картината включва иконографски ексцентричности, които объркват изследователите. Богородицата и Исус стоят върху голи дървени стъпала, в които забитите гвоздеи може би предвещават бъдещото разпнатие. Скиптърът на Свети Луи е украсен със странни „въртящи се фигури“, които вероятно символизират Страшния съд.

Още по-неочаквани са детайлите в заден план. Един от ангелите свири на уста-харпа – звук, който трудно се свързва с небесната хармония и е изключително рядко срещано явление в средновековната иконография. Докато някои орнаменти по стълбовете изобразяват сцени от Стария завет, други са изненадващо непристойни. Например, един малък „непокорен“ херувим е изобразен, докато показва дупето си към зрителя, като се предполага, че в този момент се щори.

Въпреки тези странности, талантът на художника е неоспорим. Експерти по дендрохронология – науката за изследване на годишните пръстени на дървото – установиха, че платното е създадено след 1483 г. Използваният балтийски дъб подсказва, че авторът най-вероятно не е французин.

Стилът на произведението напомня на големите нидерландски майстори като Ян ван Ейк и Хуго ван дер Гоес, но най-силно кореспондира с работата на Ян Госаерт. Неговите ранни рисунки показват сходство в начина на изобразяване на лицата, ставите и специфичните техники на скициране.

Макар авторът да остане вероятно завинаги анонимен, Националната галерия подчертава, че това е блестящ пример за това как изключителното качество може да съществува независимо от името на твореца.